Комисия от дванадесет видни специалисти, назначена от Чърчил, стига до единно мнение, че са възможни няколко варианта балистични ракети с мощност на бойния заряд от 1 до 20 тона взривно вещество.)
Чарлз Френк се върна към набъбналата папка и изрови оттам един документ, в който се казваше, че в Буа Каре се строи на пръв поглед ненужна никому в тази гора продълговата бетонна площадка, чиято ос обаче сочи Лондон! В малките здания, разположени в съседство с площадката, липсват каквито и да са метални предмети, което подсказва на Джонс, че е възможно оттук да стартират апарати, които имат магнитна система за насочване, недопускаща външно влияние… На аерофотоснимката, направени по-късно, се виждат две съоръжения с дължина близо сто метра, които наподобяват трамплин за скокове със ски, наричат ги «ски-бази».
— Чарлз, представете си, че ние имаме нова снимка на «Пенемюнде» и там открием подобни «ски-бази»?
— Сър, ние ще направим напълно обоснован извод, че те са предназначени за безпилотните самолети — смее се помощникът му.
— И ще затворим кръга, нали?
— Но «Пенемюнде» сега представлява гигантски строеж. Немците не го изоставиха, напротив, усилено го възстановяват. В тези условия е малко трудно, да не кажа невъзможно, от въздуха ние да открием, в достатъчна степен на достоверност някакви си стартови позиции. Ще загубим много време… Но аз имам предложение.
— Слушам ви, Чарлз.
— В донесението си Амниарикс ни споменаваше за Земпин, малко градче на 15 километра от «Пенемюнде». Там има радиолокационна станция.
— Искате да кажете, че ако Амниарикс е точна, бихме могли да се надяваме, че в Земпин ще можем да открием експериментални стартови площадки… Чудесно хрумване, Чарлз! Действайте…
На 28 ноември помощникът на доктор Джонс се втурва в кабинета с няколко снимки на Земпин и «Пенемюнде». Без особен труд на тях те разпознават «ски-базите».
— Чарлз, значи огневите позиции по крайбрежието на Ламанш са предназначени за безпилотни самолети!…
Въздушното и агентурното разузнаване откриват още площадки подобен тип, които са на разстояние до 300 километра от Лондон.
Англо-американската авиация нанася силни удари по заводите, които по данни на разузнаването участвуват в производството на «оръжието на възмездието».
Пред английския кабинет Чаруел отново заявява: «Историята с ракетите е отвличаща маневра, немците упорито крият нещо друго!» Отново се пораждат спорове.
На новите снимки са дешифрирани около 20 строителни площадки по френското крайбрежие от Шербур до Кале. На тях ясно личи бетонна пътека, чиято ос заканително сочи Лондон!
Джонс настоятелно твърди, че това не са стартови позиции за ракети, които се издигат вертикално, а по-скоро за безпилотни самолети. Но уви, това е само негово предположение!
Чърчил, силно обезпокоен, губи търпение и извиква министъра на авиационната промишленост Крипс.
— Установете най-после имат ли отношение обектите, които се строят във Франция, към новото оръжие на немците и заплашва ли ни то? И по-бързо? Чакам да ми доложите лично вие.
Каква картина се разкрива пред комисията на Крипс? Площадките тип «ски-бази» продължават да се строят. За половин месец те са станали три пъти повече. На една от по-старите снимки Бабингтън Смит е открила малък самолет с право крило, без пилотска кабина, но не са му обърнали внимание…
През това време на Чърчил му докладват, че заводът за тежка вода в Норвегия е възстановен и бълва нови порции за немците. Значи Хитлер работи над атомното оръжие! И може наистина да го блъфира с тези странни приготовления за изстрелване на ракети. Той излиза извън кожата си, вдига телефона и звъни в министерството на авиацията:
— Не можете ли да им подскажете по-убедително да не се доближават до тежката вода?
Съединения от 8-а бомбардировъчна американска авиационна дивизия изсипват порядъчно количество бомби върху електроцентралата и завода за електролиза. По агентурни данни унищожени са 54 килограма от така скъпоценната за атомната програма на фашистите тежка вода.
На 18 ноември 1943 г. Чърчил свиква заседание на военния кабинет. На него той казва: «Джентълмени, няма съмнение, че опасността от ракетни удари е реалност. Нека лично заместник-началник щабът на ВВС, маршалът от авиацията Ботомли да направи всичко възможно това оръжие да бъде надеждно разузнато и да се обезсили замисълът на немците да ни бомбардират с него…»