Петнадесет дни 40 на сто от авиацията на съюзниците нанася удари по всички обекти, свързани с ракетите — заводи, складове, стартови позиции. Изтребители дежурят и прехващат Фау–1 на 30 километра от брега над морето или по крайбрежието. В борбата се включва активно и зенитната артилерия.
Над новоразкритите стартови позиции непрекъснато се сипят бомби. Но немците бързо ги възстановяват и атаките на Фау–1 не стихват. Борбата с това оръжие е изключително трудна. Командуващият стратегическата авиация на САЩ генерал Спаатс предлага да се разрушат заводите и градовете, в които има производство на секретното оръжие. Английският главен маршал на авиацията Тедер настоява цялата стратегическа авиация да се вдигне и да нанесе внезапен масиран удар по всички стартови позиции. Лорд Чаруел подсказва идеята да се използуват запалителни средства… Летци доброволци вдигат във въздуха стари бомбардировачи, напълнени с близо десет тона тротил, и ги насочват към стартовите позиции. В определен момент те скачат с парашут над острова. По радиото ги донасочват изтребителите, които летят успоредно с тях… Но уви, това са само няколко неуспешни епизода в историята на въздушната война.
Непрекъснато се търсят все нови и нови начини за борба с това ново оръжие, което кара мирните жители да треперят от опасността за внезапно нападение…
— И все пак, какво мислите?
— За химическото оръжие ли, сър?
— Да.
— Това е нож с две остриета…
«6. Спокойно можете са не обръщате внимание на целия германски брътвеж за резултатите от действието на тяхната „летяща бомба“. Тя не оказа сериозно влияние върху производството или живота в Лондон. За седемте дни, през които се прилага тази бомба, жертвите наброяват от десет до единадесет хиляди. Улиците и парковете както и по-рано са пълни с народ, който се наслаждава на слънчевите лъчи в часовете, свободни от работа или дежурство. Заседанията на Парламента продължават по време на тревогите. Ракетното оръжие може да стане по-страшно, когато бъде усъвършенствувано. Народът е горд, че споделя доникъде опасностите, на които са изложени нашите войници и Вашите войници, от които толкова се възхищават в Британия. Нека щастието съпътствува новото Ви настъпление. 25 юни 1944 г.»
«Колкото до хитлеристката бомба самолет, това средство изглежда не може да има сериозно значение нито за операцията в Нормандия, нито за лондонското население, чието мъжество е известно на всички.
Едно колебание
28 юни 1944 година.
Безпилотен самолет се взривява в зданието на британското министерство на авиацията. Убити са 198 души!
В Министерския съвет е поставен за разглеждане само един въпрос… да бъде или да не бъде употребено химическото оръжие. Генералният щаб предлага да се засипят с бойни отровни вещества не само стартовите позиции, но и цели от дълбокия тил. И без това съюзническата авиация има пълно превъзходство във въздуха.
Но едно кратко съобщение на разузнавателното управление действа отрезвяващо. Представителят му казва: «Джентълмени, имайте предвид, че в производството на бойни отровни вещества немците са отишли твърде далеч!»
Личният представител на Айзенхауер разпалено протестира: «В никакъв случай не бива да предприемаме това. Газовата война ще се отрази зле на нашето настъпление. Нашите военновъздушни сили ще бъдат принудени да се пръснат и техните удари ще бъдат неорганизирани и неефективни. Аз настоявам да не даваме никакъв повод на немците дори да предполагат за подобно намерение от наша страна!»
Така предложението да се използуват бойни отровни вещества е отхвърлено!
«3. В Нормандия се водят напрегнати боеве. Времето през юни беше твърде неприятно. При нас на крайбрежието имаше не само щорм, по-лош от всеки зарегистриран през летния период от много години насам, ни имаше и голяма облачност. Това ни лишава от възможността да използуваме напълно преобладаващото си превъзходство по въздуха, а също помага на летящите бомби да стигнат до Лондон…
Молба за помилване
6 юли 1944 година.
В своята резиденция в Оберзалцбург Хитлер се среща с ръководителите на най-големите банкови обединения и промишлени монополи, събрани от личния му приятел Алберт Шпеер, който вече е висш ръководител на цялата германска икономика.