«Неизвестността гнети. Една машина, която няма човешко лице, поражда винаги страх. Човекът никога не се чувствува така безпомощен, както когато се изправи пред машината. Та тя може да заскърца, ако няма масло в нея, може да се разруши, ако се повреди примитивният й „мозък“, може да бъде пръсната от снаряд, но тя не може както човека да бъде убита…»
Така да говори той не може, но никак не му бе трудно при неговия доказан талант на световноизвестен демагог да заяви с апломб:
— Аз казах на Айзенхауер, който ръководи успешно настъплението на съюзническите войски, казах му Лондон ще издържи и това изпитание… Това е нов момент от войната, но той ще премине бързо, защото много скоро ще превземем стартовите позиции, откъдето излитат тези слепи плашила. Агресорът сам ще заплати с кръвта си новата проява на ненавист към острова… Никаква сила в света няма да ни попречи да нанесем последните унищожаващи удари върху германските армии по суша, по вода и във въздуха, да унищожим техните подводни лодки, да разрушим заводите, които бълват оръжие… В последната строфа той преразказва част от Декларацията на Техеранската конференция, състояла се на 28 ноември 1943 г.
«6. Лондончани твърдо понасят бомбардировките… броят на жертвите засега е около 22 000 души и изглежда, че бомбардировките стават постоянно явление.»
«1. Има достоверни сведения, че в продължение ни доста време германците са правили опити с летящи ракети от експерименталната станция в Дебице в Полша. Според нашата информация този снаряд има заряд от взривно вещество с тегло около дванадесет хиляди фунта (около 5,5 тона) и действителността на нашите контрамерки зависи до голяма степен от това, какво ще можем да научим за това оръжие, преди то да бъде пуснато в действие против нас. Дебице се намира на пътя на Вашите победоносно настъпващи войски и напълно възможно е вие да овладеете този пункт в близките няколко седмици.
2. Макар че германците почти сигурно ще разрушат или ще извозят колкото могат от съоръженията, намиращи се в Дебице, вероятно ще може да се получи много информация, когато този район ще се намира в ръцете на русите. По-специално ние се надяваме да научим, как се изстрелва ракетата, защото това ще ни даде възможност да установим пунктовете за изстрелването.
3. Затова ще Ви бъда благодарен, маршал Сталин, ако бихте могли да дадете съответните указания за запазване на апаратурата и уредите в Дебице, които Вашите войски ще успеят да заловят след овладяването на този район, и ако след това ни предоставите възможност за проучване на тази експериментална станция от нашите специалисти.
13 юли 1944 г.»
Планът «Дайвър»
Как да се унищожават атакуващите самолети снаряди, летящите бомби? Това е въпросът, който витае над Лондон заедно със зловещите им трясъци и става тема на екстрено съвещание на 13 юли 1944 г.
Като по традиция се изслушват разузнавателните сведения. Докладва началникът на отдела за научно-техническо разузнаване в британските ВВС доктор Реджиналд Виктор Джонс:
— Какво знаем към днешна дата за «летящата бомба», наричана още «Дудъл баг»? Тя има следните тактико-технически данни: размах на крилата 16 фута, обща дължина 25 фута и 4 дюйма, широчина 2 фута и 8,5 дюйма, развива максимална скорост 350–400 мили в час и действува в радиус 150 мили. Бойната част съдържа един тон взривно вещество. Използува се за нанасяне на удари по невоенни цели… Излита от сглобяеми стартови устройства посредством барутни ускорители, монтирани в долната част на апарата. Не се управляват по радиото, а по предварителна програма, която се изпълнява от специална автономна система за управление, изградена върху широкото използуване на жироскопа. Оттук произтичат и трудностите при оказване на противодействие. Никакви дистанционни средства не са в състояние да отклонят безпилотния самолет от изпълнение на програмата т.е. От попадението му в целта с предварително определени координати, нито пък да се създават смущения… Атаките се водят почти непрекъснато от различни огневи позиции, като се редуват в произволен ред. Най-тежък бе 2 юли, когато крайбрежието пресякоха 161 летящи бомби. Най-спокоен по наши данни ще бъде днешният.
Последните думи на Джонс предизвикват шум в залата. Дали той не ги каза хей така, просто на шега, за да успокои публиката.