— Детски занимания. Някакви фойерверки. Немците, драги ми Джонс, никога не могат да ни изпреварят в строителството на ракети. Никога, запомнете това. Нашата наука по този въпрос е твърде напред, ако щете, още от времето на сър Конгрев, още оттогава, когато немците нямаха и представа от тази работа. Те са поклонници на тежката и далекобойната артилерия. Още по време на Първата световна война обстрелваха Париж от 125 километра с артилерия. Не друг, самият вие добре знаете това.
— Но нали вие все пак разработвате ракети — казва Джонс, използувайки последния си шанс да подразни Кроу.
— Това е английска школа, драги, запомнете, английска!…
На връщане доктор Джонс си казва, че високомерието на Кроу не го прави особено полезен за разузнаването…
Седем дни след получаване на задачата Джонс вече е готов с доклада си. В него той предлага английското разузнаване да насочи вниманието си към изясняване на сигналите за разработване на безпилотни самолети снаряди, ракети, отровни вещества, планиращи бомби, огнехвъргачки, торпеда, далекобойни оръдия и други нови средства за водене на война…
Загадъчното донесение от Осло анализират и други специалисти.
Доктор Джонс си дава сметка, че ако всичко това се окаже вярно, то неизвестният подател прави огромна услуга на «Интелиджънс сървис», без да получи никакво възнаграждение. Същевременно разбира, че на всичко това не може да се вярва. Тази раздвоеност е естествена и тя поражда спорове, дискусии, които в отделни моменти щяха да доведат до объркване в разузнавателната машина на Великобритания…
Таен полигон
Мартенският ден сякаш дреме. От оловното небе, надвиснало над рядката гора, от време на време се сипят дребни и самотии снежинки. Наоколо лежи сива тишина. Внезапно тя се пробужда от шума на мотори. По тясната асфалтова ивица, която се провира сред боровете, профучават три черни мерцедеса. Изникналата пред тях бариера, предвидливо вдигната, им отваря пътя натам, накъдето през гъстата мъгла едва се очертават силуетите на сгушените постройки на ракетния полигон Кумерсдорф.
Това потайно място, старателно скривано от райхсфера, се намира на около тридесет километра на юг от Берлин.
Майор Валтер Дорнбергер в гълъбов шинел с черна яка, пристегнат с широк колан и с нахлупена ниско над примижалите му очи шапка, увенчана с крилца на орел, се взира в очакване на важните гости. Лицето му с дълбоки бръчки, изопнато от хладната влага на мъглата, изглежда бледо и настръхнало.
До него в тъмнокафяв кожен лоден стои Вернер фон Браун, як, строен младеж, току-що навършил двадесетте, дори красив, ако не е долната тежка челюст, която огрубява лицето.
Хората, които постоянно и силно ги занимава една и съща мисъл, без да искат, се издават с нещо общо, някакво съвсем дори повърхностно сходство в държанието, в маниерите, колкото и различни да са по темперамент, по способности. Сега лицата и на двамата излъчват някакво неопределено очакване, което се бори с болезнено мъчителното желание непременно да изглеждат бодри и уверени…
Четиридесетгодишният инженер Валтер Дорнбергер е изпитал на гърба си поражението на Германия по време на Първата световна война. През 1930 г. завършва Висшата техническа школа в Берлин и започва работа в отдела по балистика и боеприпаси на управлението по въоръжение на немската армия. Само след една година вече ръководи ракетна група, а след две в Кумерсдорф — специална лаборатория за ракетни двигатели с течно гориво, едно ново и перспективно направление с твърде неясно настояще, но с обещаващо бъдеще.
Дорнбергер е откритието на полковник инженер доктор Карл Емил Бекер, естествоизпитател по образование, посветил се на военното дело, и голям приятел на Магнус фон Браун — бащата на Вернер. С тези връзки естествено е студентът Вернер фон Браун да бъде привлечен на работа в отдела по балистика и боеприпаси. Много скоро той вече е водещ конструктор в експерименталната лаборатория на Дорнбергер. Млад човек с протекции и бъдеще.
Черните мерцедеси спират пред входната врата на масивното здание. Вратата на втория автомобил се отваря. Оттам излизат главнокомандуващият германските сухопътни сили генерал-полковник Вернер фон Фрич и началникът на отдела за изследвания в Гьоринговото министерство на авиацията Волфрам фон Рихтхофен.
Дорнбергер рапортува стегнато и представя своя помощник. Нетърпеливи, гостите веднага хлътват в специалната лаборатория за изпитание на ракетни двигатели с течно гориво.
През прозореца с бронирано стъкло се вижда ферма от сложно кръстосани стоманени профили, която здраво държи крушообразна камера на ракетен двигател с характерното прищипване по средата. Пространството изпълват множество тръбопроводи, агрегати. Гостите поглеждат с любопитство през прозореца. Дорнбергер пояснява: