(Странно е, че един съветник на Чърчил по научно-техническите въпроси е можел да се лъжа така. Нима не е бил в течение на мисията «Алсос»? Не е възможно той да не е знаел за опасенията както на учените в Америка, така и на физиците от неговата страна, че в Германия усилено се работи над атомната бомба. Знаел е. Нима не е предполагал, че немците могат да си правят сметката, когато атомният заряд бъде създаден, една усъвършенствувана балистична ракета да стане отличен носител на това страшно разрушително оръжие! И балистичната ракета, и атомното оръжие са били програми, които трудно някой би се наел да гарантира кога и какво би могло да излезе от тях. Това са рисковани програми, но си е струвало да бъдат разработвани.
В това обаче доктор Джонс не е могъл да убеди себе си…
Едва ли може да има съмнение в това, че хитлеристите щяха да създадат не само урановата, плутониевата, но и водородната бомба. Беше им необходимо само повече време и главно благоприятна военна обстановка.
Но те нямат нито едното, нито другото. Въпреки това те никога не са се отказвали от желанието да притежават супероръжие, което да ги направи още по-силни. Известни са възгласите на Хитлер и неговите приближени: «Дайте оръжие. Ние искаме оръжие, което нямат враговете ни! Оръжие вместо масло!» Още повече че до последния момент върхушката се е надявала на чудо, отново свързано с изнамиране на някакво оръжие.
На 5 август 1944 г. Хитлер се среща с румънския диктатор Антонеску. Сварва го в състояние на униние и страх. За това си има, разбира се, причини. Войските на вермахта с големи жертви са принудени да отстъпят и да се окопаят при Висла, Неман и Днепър.
— Хич и не се впечатлявайте от офанзивата на руснаците — му казва Хитлер. — Ние сме я предвидили и сега действаме по стратегията на изчакване. Оттук няма да отстъпим нито педя. Необходимо ни е още малко време, за да накараме англичаните да заиграят по нашата свирка… Напреднахме много с оръжието Фау… Представяте ли си, безпилотен самолет лети и без никой да го управлява, сам се спуска като орел над плячката си. Взрив, и там остава само изгоряла земя!… Сега хиляди такива самолети снаряди разрушават Лондон… Всеки момент очаквам да ми докладват, че са пуснали в действие още по-ново средство — балистична ракета. Само при вида й тръпки ще ви побият. Никой не може да я спре. Лети като светкавица. Тя ще вразуми неразбраните англичани. Ние ще ги притиснем. И тогава цялата ни тотална мощ не само ще спре руснаците, но и ще ги обърне в бягство…
Антонеску с още по-изплашен вид гледа с изумление Хитлер. Дали това, което му говори фюрерът, е истина? Доверието към съратника напоследък силно беше се разклатило. Хитлер се хвали. Лесно му е, защото е по-далече от руснаците, а те всеки момент ще влязат в Румъния.
— Нашите физици ще ни предоставят още по-страшно оръжие — продължава Хитлер, увлечен в желанието да направи силно впечатление на разколебалия се негов помагач. — Само с един удар ние ще унищожим всичко живо в радиус най-малко пет километра… Но и това е малко в сравнение с едно друго оръжие, което се разработва най-усилено… Получим ли го, светът е наш, Антонеску!… Ще разцепим въздуха с него… Цели градове ще се гърчат в пламъци. Представяш ли си? За броени минути няма да остане нищо, което да напомня на историята, че на това място са живели хора…
След всяка дума на Хитлер Антонеску, вместо да се ободрява, се свива, докато претоварената му психика не издържа и той казва тихо, сякаш се изповядва на своя отец:
— Моля господа бога да не ме прави свидетел на всичко това!
Хитлер го гледа смаян и недоволен. Нима думите му са отишли нахалост! А той през целия си живот вярваше, че те имат силата на магия.
— Надявам се, че няма да доживея времето, когато някой ще създаде подобно оръжие и ще го употреби… Нима е настъпило времето на апокалипсиса!…
«Този си е загубил разсъдъка от страх» — си казва Хитлер и си тръгва недоволен…
Какво ли не прави съдбата с хората! Антонеску все пак доживя времето, когато беше употребено оръжието на апокалипсиса. Той беше екзекутиран през 1946 г., когато вече два града — Хирошима и Нагасаки — бяха опустошени от ядрени бомби.
Хитлер и неговото обкръжение не могат да не си представят една симбиоза между балистичните ракети и атомното оръжие. Още повече че възможностите за развитието на ракетите бяха така успешно очертани от самия Браун. Необходимо е само да си припомним, че липсата на време не им позволи да реализират проекта за междуконтинентална балистична ракета, с която да обстрелват Ню Йорк.