Но Мод не съжаляваше за нищо. Когато й се приискаше, можеше да целуне Валтер, да плъзне език в устата му, да разкопчае панталоните му и да легне с него на леглото, на дивана или даже на пода. Това компенсираше всичко останало.
Родителите на Валтер дойдоха на празненството с половин шунка и две бутилки вино. Ото беше загубил родовото имение Цумвалд, което попадна в Полша. Инфлацията стопи спестяванията му. Но в градината на голямата му берлинска къща растяха картофи, пък и му беше останало доста вино отпреди войната.
— Как успя да се сдобиеш с шунка? — невярващо попита Валтер. Такива стоки обикновено се купуваха само с американски долари.
— Размених я за бутилка шампанско от добра реколта — обясни Ото.
Бабата и дядото сложиха децата да спят. Ото им разказа народна приказка. Доколкото Мод чу, беше за една кралица, която наредила да обезглавят брат й. Тя потръпна, но не се намеси. После Сузане им попя приспивни песни с треперливия си глас и децата заспаха, явно неповлияни от кръвожадната приказка на Ото.
Пристигнаха Роберт и Йорг, с еднакви червени вратовръзки. Ото ги поздрави сърдечно. Той нямаше представа за връзката им и очевидно приемаше Йорг просто за съквартирант на Роберт. Именно като такива се държаха двамата мъже в присъствието на по-стари хора. Мод смяташе, че Сузане навярно се досеща за истината. Жените по-трудно се залъгваха. За щастие, те също така по-леко приемаха нещата.
В по-свободна компания Роберт и Йорг се държаха съвсем различно. На увеселенията у дома си те не криеха своята романтична любов. Много от приятелите им бяха същите. В началото Мод се постресна — никога не беше виждала мъже да се целуват, да се възторгват от тоалетите си и да флиртуват като ученички. Но подобно поведение вече не беше табу, поне в Берлин. Мод прочете освен това Содом и Гомор на Пруст, където се внушаваше, че такива работи е имало открай време.
Тази вечер обаче Роберт и Йорг се държаха безукорно. На вечеря всички обсъждаха събитията в Бавария. В четвъртък един съюз на полувоенни групи, наречен Кампфбунд, обяви национална революция в някакво бирхале.
Мод едва издържаше да чете новините тези дни. Работниците излизаха на стачка и десните побойници пребиваха стачниците. Домакини излизаха на протест срещу недостига на провизии, а протестите им се превръщаха в гладни бунтове. Всички в Германия се гневяха на Версайския договор, ала социалдемократическото правителство го беше приело изцяло. Хората вярваха, че репарациите осакатяват стопанството, макар че страната беше платила само част от дължимото и явно нямаше намерение да плаща всичко.
Биреният пуч в Мюнхен развълнува всички. Героят от войната Ерих Лудендорф беше най-изтъкнатият му поддръжник. Така наречените щурмоваци с кафявите ризи и кадетите от офицерското пехотно училище бяха завзели ключови сгради. Градските съветници бяха взети за заложници. Видни евреи бяха арестувани.
В петък легитимното правителство контраатакува. Четирима полицаи и шестнадесет бунтовници бяха убити. От новините, които засега стигаха до Берлин, Мод не можеше да прецени дали въстанието е свършило. Ако екстремистите овладееха Бавария, щеше ли цялата страна да падне в ръцете им?
Валтер се гневеше.
— Ние имаме демократично избрано правителство. Защо хората не го оставят да си върши работата?
— Правителството ни предаде — отвърна Ото.
— Според теб. И какво? В Америка републиканците спечелиха последните избори, но демократите не вдигнаха въстание!
— Съединените щати не са подкопавани от болшевики и евреи.
— Ако се притесняваш от болшевиките, кажи на хората да не гласуват за тях. И каква е тази обсебеност от евреите?
— Те имат вредно влияние.
— И във Великобритания има евреи. Татко, не помниш ли, че в Лондон лорд Ротшилд направи всичко по силите си да предотврати войната? Евреи има във Франция, в Русия, в Америка. Те не заговорничат да свалят правителствата на тези страни. Какво те кара да мислиш, че нашите евреи са особено лоши? Повечето от тях искат само да изкарват достатъчно пари, за да изхранват семействата си и да пращат децата си на училище — същото като всички останали.