— Ще останете ли за обяд?
— С удоволствие. След което трябва да хвана влака за Лондон.
Беа се изправи.
— Ще говоря с готвача.
Валтер скочи на крака, за да издърпа стола й.
— Поговорете с лейди Мод — каза Беа на излизане от стаята. — Ободрете я малко. Тя се тревожи за международното положение.
Валтер вдигна вежда при нотката подигравателност в гласа на Беа.
— Всички разумни хора се тревожат за международното положение — каза той.
Мод се смути още повече. Чудеше се какво да каже и в отчаянието си посочи към Таймс.
— Смятате ли, че сърбите наистина са мобилизирали седемдесет хиляди запасняци?
— Съмнявам се, че разполагат с толкова — отвърна сериозно Валтер. — Но се опитват да вдигнат залозите. Надяват се, че опасността от широкомащабна война ще направи Австрия по-предпазлива.
— А защо австрийците толкова се бавят с исканията си към сръбското правителство?
— Официално — искат да приберат реколтата, преди да направят нещо, което би ги принудило да мобилизират хора. Неофициално — знаят, че френският президент и неговият външен министър са в Русия. Така става опасно лесно двамата съюзници да съгласуват общ отговор. Няма да има австрийска нота, преди президентът Поанкаре да напусне Санкт Петербург.
„Толкова ясно разсъждава“, каза си Мод. Обичаше тази му черта.
Изведнъж сдържаността го предаде. Маската на официална вежливост падна и лицето му стана изтерзано. Той рязко рече:
— Моля те, върни се при мен.
Мод отвори уста, за да каже нещо, но чувствата като че я задавиха и не можа да проговори.
Валтер нещастно продължи:
— Знам, че ме отхвърли за мое добро, но няма да стане. Твърде много те обичам.
Мод успя да отговори:
— Но баща ти…
— Той ще се оправя сам. Не мога да му се подчиня, не и в това — Гласът му премина в шепот. — Не мога да понеса да те загубя.
— Може би е прав. Може би един немски дипломат не може да има английска съпруга, не и сега.
— Тогава ще се заема с друга професия. Но друга като теб никога няма да намеря.
Решимостта й се стопи, очите й плувнаха в сълзи.
Валтер се пресегна през масата и взе ръката й.
— Може ли да говоря с брат ти?
Мод стисна бялата ленена салфетка и изтри сълзите си.
— Не говори още с Фиц. Изчакай няколко дни, докато приключи сръбската криза.
— Може да отнеме повече от няколко дни.
— В такъв случай, ще помислим пак.
— Ще сторя каквото пожелаеш, разбира се.
— Обичам те, Валтер. Каквото и да се случи, искам да съм твоя съпруга.
Той й целуна ръка.
Благодаря ти — отвърна тържествено. — Ти ме направи много щастлив.
VI
Над къщата на улица „Уелингтън“ се спусна напрегната тишина. Мама направи обед, а тате, Били и дядо се нахраниха, но никой не каза много. Били не можеше да изрази яростта, която го ядеше. Следобед изкачи склона и се шля миля след миля самичък.
На следващата сутрин откри, че умът му постоянно се връща към историята с Иисус и прелюбодейката. Докато седеше на масата в неделния си костюм и чакаше да отиде с родителите си и дядо във „Витезда“ за разчупването на хляба, отвори Библията на Евангелието на Йоана и намери осма глава. Прочете историята отново и отново. Сякаш се отнасяше за същата неволя, в която бе попаднало семейството му.
Продължи да размишлява над историята и в църквата. Огледа приятелите и съседите си — госпожа Дай Коняря, Джон Джоунс Магазинера, госпожа Понти и двамата й пораснали синове, Мазньо Хюит… Всички знаеха, че Етел е напуснала Тай Гуин вчера и е взела влак за Падингтън. Не знаеха точно защо, но се досещаха. В умовете си вече я бяха осъдили. Но не и Иисус.
Докато траеха химните и импровизираните молитви, Били реши, че Светият Дух го подтиква да прочете тези няколко стиха. Към края на първия час се изправи и отвори Библията.
Последва малко изненадан шепот. Младичък беше да води паството. При все това долна граница на възрастта нямаше. Светият Дух можеше да докосне всекиго.
— Няколко стиха от Евангелието на Йоана. — Гласът му потрепваше леко и той се опита да го овладее.
— „Рекоха му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодеяние.“
Внезапно параклисът се смълча — никой не помръдваше, никои не шепнеше, не се прокашляше.
Били продължи:
— „А Мойсей ни е заповядал в закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да има с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече…“ — Тук Били се поспря и се огледа. Внимателно придаде тежест на думите и прочете. — „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“