До един след полунощ вече беше научил всичко, което можеше, така че отиде да потърси Мод. Слезе по стълбите и влезе в градината, където под раиран навес беше подредена вечерята. Висшето британско общество се хранеше толкова обилно! Откри Мод, която си играеше с няколко гроздови зърна. За щастие леля Хърм никъде не се виждаше.
Валтер изостави тревогите си.
— Как може вие, англичаните, да ядете толкова много? — подкачи я той. — Повечето от хората тук са закусили щедро, обядвали са пет-шест ястия, пили са чай със сандвичи и сладкиши, а после — вечеря с поне осем блюда. Трябва ли им сега и супа, пълнени пъдпъдъци, омари, праскови и сладолед?
Тя се засмя.
— Мислиш ни за вулгарни, нали?
Това не беше така, но той се престори, че е познала, за да я подразни.
— Добре де, каква култура имат англичаните? — Хвана я под ръка и като се движеше наглед безцелно, я изведе изпод навеса в градината. По клоните на дърветата бяха накичени малки лампички, които светеха слабо. По виещите се между храстите пътеки вървяха още няколко двойки и разговаряха, като държаха дискретно ръце в сумрака. Валтер видя Роберт и лорд Ремарк и отново се зачуди дали между двамата също не е пламнала искра.
— Английски композитори? — рече той, все още закачливо — Гилбърт и Съливан. Художници? Докато френските импресионисти променяха гледната ни точка за света, английските художници рисуваха розовобузи дечица с техните палета. Опера? Цялата е италианска, когато не е немска. Балет? Руски.
— И все пак владеем половината свят — отвърна тя с подигравателна усмивка.
Той я прегърна.
— И можете да свирите рагтайм.
— Лесно е, когато схванеш ритъма.
— Точно това ме затруднява.
— Трябват ти уроци.
Валтер долепи уста до ухото й и прошепна:
— Научи ме, моля те.
Думите му се превърнаха в стон на удоволствие, когато тя го целуна, след което двамата дълго време не продумаха.
II
Това стана в малките часове на петък, двадесет и четвърти юли. Следващата вечер, когато Валтер отиде на още една вечеря и на още един бал, мълвата беше, че сърбите ще се съгласят с всяко искане на австрийците, като само щяха да помолят за уточнение по точки пета и шеста. Той въодушевено предположи, че австрийците няма как да не са доволни от подобен послушен отговор. Освен, разбира се, ако не възнамеряваха да започнат война въпреки всичко.
На път към дома в ранната съботна сутрин спря в посолството, за да напише нота за наученото предната вечер. Седеше на бюрото си, когато самият посланик княз Лихновски се появи в безупречно ежедневно облекло и сив цилиндър в ръце. Изненадан, Валтер скочи на крака, поклони се и поздрави:
— Добро утро, Ваше Височество.
— Много сте подранил, фон Улрих — отбеляза посланикът. След това забеляза дрехите на Валтер и се поправи: — Или по-скоро, много сте закъснели.
Беше хубав, макар и грубоват, и имаше голям орлов нос над мустака си.
— Тъкмо Ви пишех кратка бележка за слуховете от последната нощ. Мога ли да направя нещо за Ваше Височество?
— Сър Едуард Грей ме е повикал. Можете да ме придружите и да си взимате още бележки, ако имате друго палто за обличане.
Валтер се въодушеви. Британският външен министър беше един от най-могъщите мъже в света. Разбира се, Валтер го беше срещал — светът на лондонската дипломация бе малък — обаче не бе разменял повече от няколко думи с него. Сега, с типичната за Лихновски нехайна покана, щеше да присъства на неофициалната среща на двама мъже, които решаваха съдбата на Европа. „Готфрид фон Кесел ще се поболее от завист“, помисли си той.
Укори се за тази дребнавост. Срещата можеше да е от съдбовно значение. За разлика от австрийския император, Грей може би не искаше война. Дали разговорът не беше свързан с нейното предотвратяване? Грей беше трудно предсказуем. Накъде щеше да се насочи? Ако беше против войната, Валтер щеше да използва всяка възможност, за да му помогне.
Държеше един редингот на закачалка зад вратата точно за такива спешни случаи. Свали вечерния фрак и закопча ежедневния редингот върху бялата жилетка. Взе една тетрадка и двамата с посланика излязоха.
Прекосиха Сейнт Джеймс парк в прохладната ранна утрин. Валтер съобщи на началника си за мълвата относно сръбския отговор. Посланикът също имаше какво да сподели.
— Алберт Балин е вечерял снощи с Уинстън Чърчил. — Балин, немски корабен магнат, беше приближен на кайзера въпреки еврейското си потекло. Чърчил отговаряше за Кралския флот. — Ще ми се да разбера какво точно са си казали — завърши Лихновски.