Явно се страхуваше, че кайзерът го заобикаля и праща послания на британците чрез Балин.
— Ще опитам да разбера — обеща Валтер, доволен, че получава тази възможност.
Влязоха във Външното министерство, неокласическо здание, което все му напомняше на сватбена торта. Въведоха ги в пищния кабинет на външния министър, с изглед към парка. Британците сме най-богатите хора в света, сякаш казваше сградата, и можем да правим с всички останали каквото си поискаме.
Сър Едуард Грей беше слаб мъж с изпито лице. Не харесваше чужденци и почти никога не пътуваше в чужбина. Според британските стандарти беше съвършеният външен министър.
— Много ви благодаря, че дойдохте — учтиво започна той. С него имаше само един помощник с тетрадка. Щом се настаниха, той се залови за работа.
— Трябва да направим всичко по силите си, за да успокоим ситуацията на Балканите.
Валтер се обнадежди. Думите на Грей звучаха миролюбиво Той не искаше война.
Лихновски кимна. Князът беше част от миролюбивата група в немското правителство. Беше изпратил в Берлин остра телеграма, в която настояваше Австрия да бъде усмирена. Не се съгласяваше с бащата на Валтер и други, които смятаха, че за Германия войната сега е по-добрият избор от война по-късно, когато Русия и Франция може да са по-силни.
Грей продължи:
— Каквото и да сторят австрийците, то не трябва да представлява такава заплаха за Русия, която да провокира военен отговор от страна на царя.
„Точно така“, развълнувано помисли Валтер.
Лихновски явно споделяше гледната му точка.
— Ако мога така да се изразя, господин външен министър, уцелихте право в десетката.
Грей не обръщаше внимание на комплименти.
— Предложението ми е вие и ние, сиреч Германия и Великобритания, да помолим австрийците да удължат крайния си срок.
Неволно погледна стенния часовник, който показваше малко след шест сутринта. — Искат отговор от сърбите до шест тази вечер, белградско време. Надали ще откажат да им дадат още ден.
Валтер се разочарова. Надяваше се Грей да има план за спасяване на света. Тази отсрочка беше толкова незначителна. Можеше да няма никакво значение. А и според него австрийците бяха толкова войнствени, че като нищо можеха да откажат предложението, колкото и дребно да бе. Само че никой не искаше неговото мнение и в тази безкрайно високопоставена компания нямаше да си позволи да се обади, освен ако не го заговорят.
— Чудесна идея — одобри Лихновски. — Ще я предам на Берлин заедно със своето одобрение.
— Благодаря Ви — отвърна Грей. — Но в случай, че това не сработи, имам друго предложение.
„Значи Грей не е наистина убеден, че австрийците ще дадат още време на Сърбия“, помисли Валтер. Външният министър продължи:
— Предлагам Великобритания, Германия, Италия и Франция да действат заедно като посредници и да се срещнат на четиристранна конференция, в която да се стигне до решение, задоволяващо Австрия, без заплаха за Русия.
„Така е по-добре“, развълнува се Валтер.
— Австрия няма да се съгласи предварително да се подчини на решението на конференцията, разбира се — допълни външният министър. — Но това не е наложително. Можем да помолим австрийския император поне да не предприема действия, докато не изслуша резултатите от конференцията.
Валтер бе доволен. На Австрия щеше да й е трудно да отхвърли план, идващ не само от съперници, но и от съюзници.
Лихновски също изглеждаше доволен.
— Силно ще препоръчам това предложение на Берлин.
— Много бе любезно от Ваша страна да се отзовете толкова рано сутринта.
Лихновски разбра, че това слага край на срещата и се изправи.
— О, няма нищо — рече той. — В Хемпшир ли ще се оттеглите днес?
Хобитата на Грей бяха риболов и наблюдение на птици, а най-щастлив се чувстваше в къщурката си на брега на река Ичън в Хемпшир.
— Надявам се да съм там довечера — потвърди министърът. — Времето е отлично за риболов.
— Дано прекарате спокойна неделя — пожела Лихновски и двамата с Валтер си тръгнаха.
Докато вървяха по обратния път, посланикът отбеляза.
— Англичаните са невероятни хора. Европа е на ръба на война, а външният министър на страната отива да лови риба.