Валтер се вълнуваше. Грей може и да не си даваше вид, че се занимава с неотложен проблем, но беше първият човек, измислил работещо решение. Младият германец му беше благодарен. „Ще го поканя на сватбата“, помисли си той, „и ще му благодаря в речта си.“
Когато се върнаха в посолството, с изненада завари там баща си.
Ото му направи знак да го последва в кабинета. Там чакаше Готфрид фон Кесел. Валтер нямаше търпение да поиска обяснение за случката с Мод, но не и пред фон Кесел. Вместо това запита:
— Кога пристигна?
— Преди няколко минути. Дойдох през нощта с влак и параход от Париж. Какво правеше с посланика?
— Повика ни сър Едуард Грей. — Валтер отбеляза със задоволство как изражение на завист премина по лицето на фон Кесел.
— И какво имаше да ви каже? — попита Ото.
— Предложи четиристранна конференция, която да посредничи между Австрия и Сърбия.
— Загуба на време — обади се фон Кесел.
Валтер не му обърна внимание и попита баща си:
— Какво мислиш?
— Интересно — отвърна Ото и присви очи. — Грей е хитър.
Валтер не можа да скрие ентусиазма си.
— Смяташ ли, че австрийският император може да се съгласи?
— В никакъв случай.
Фон Кесел се подсмихна.
Валтер бе смазан.
— Но защо?
— Ами ако конференцията предложи решение и Австрия го отхвърли? — отговори с въпрос баща му.
— Грей спомена това. Каза, че Австрия няма да е задължена да приеме препоръките на конференцията.
Ото поклати глава.
— Разбира се, че не. Но тогава какво следва? Ако Германия е част от конференция, която прави предложение за мир, и Австрия отхвърли това предложение, как бихме могли да подкрепим австрийците, когато тръгнат на война?
— Няма да можем.
— Значи с това предложение Грей цели да забие клин между Австрия и Германия.
— O. — Валтер се почувства като глупак. Въобще не беше схванал идеята на министъра. Оптимизмът му се прекърши и той нещастно запита — Значи няма да подкрепим мирния план на Грей?
— По никакъв начин — отвърна баща му.
III
От предложението на сър Едуард Грей нищо не излезе, а Валтер и Мод гледаха как с всеки изминал час светът се носи към катастрофа.
Следващият ден беше неделя и Валтер се срещна е Антон. Отново всички отчаяно искаха да узнаят какво ще сторят руснаците. Сърбите бяха приели почти всички австрийски искания. Настояваха само за отсрочка за двете най-тежки клаузи. Австрийците обявили, че това е неприемливо. Сърбия започна мобилизация на малката си армия. Щеше да има война, но дали и Русия щеше да участва?
Валтер посети църквата „Свети Мартин в полята“, която обаче не бе сред полето, а на площад „Трафалгар“, най-натовареното кръстовище в Лондон. Църквата беше построена през осемнадесети век в паладиански стил. Валтер си помисли как срещите му с Антон го образоват по отношение на английската архитектура, докато го осведомяват за руските намерения.
Качи се по стълбите, мина под масивните колони и влезе в наоса. Огледа се неспокойно — постоянно се тревожеше, че Антон може да не се появи, а сега би бил най-лошият възможен момент за това. Вътрешността беше ярко осветена от големия венециански прозорец в източния край и Валтер веднага забеляза Антон. С облекчение седна до отмъстителния шпионин няколко мига преди началото на богослужението.
Както винаги, разговаряха по време на химните.
— Съветът на министрите се събра в петък — осведоми го Антон.
Валтер го знаеше.
— Какво решиха?
— Нищо. Направили са няколко препоръки. Решението зависи от царя.
Валтер знаеше и това. Овладя нетърпението си.
— Извинявай… Какво са препоръчали?
— Разрешение четири военни окръга да се приготвят за мобилизация.
— Не! — неволно извика германецът и пеещите наблизо се обърнаха с изненада към него. Мобилизацията беше първата подготвителна стъпка за война. Наложи си да се овладее и запита. — Съгласил ли се е царят?
— Ратифицирал е решението вчера.
— Кои окръзи? — попита Валтер отчаяно.
— Московски, Казански, Одески и Киевски.
По време на молитвите Валтер си представи картата на Русия. Москва и Казан се намираха в средата на огромната държава, на хиляда мили и дори повече от европейските граници на Русия, но Одеса и Киев бяха на югозапад, близо до Балканите. Докато траеше следващият химн, той отбеляза: