— Мобилизират се срещу Австрия.
— Не е мобилизация, а подготовка за мобилизация.
— Това го разбрах — търпеливо обясни Валтер. — Но вчера говорихме за Австрия, която ще атакува Сърбия. Това би било дребен балкански конфликт. Днес говорим за Австрия и Русия, което означава обща европейска война.
Химнът свърши и Валтер зачака нервно да започне следващият. Отгледан от набожна майка-протестантка, той се чувстваше малко виновен, че използва църковни богослужения за прикритие на тази част от работата си. Промълви кратка молитва за опрощение.
Когато паството започна отново да пее, той зададе следващия си въпрос:
— Защо толкова бързат с тези войнствени приготовления?
Антон сви рамене.
— Генералите казват на царя: „Всеки ден, през който отлагате, дава предимство на врага.“ Все това повтарят.
— Не виждат ли, че именно приготовленията правят войната по-вероятна?
— Войниците искат да печелят войни, не да ги избягват.
Химнът свърши и службата вече отиваше към края си. Докато Антон се изправяше, Валтер го хвана за лакътя.
— Трябва да те виждам по-често.
Антон като че изпадна в паника.
— Вече говорихме за това…
— Не ме интересува. Европа е на ръба на война. Казваш, че русите се готвят за мобилизация в някои окръзи. Ами ако разрешат подготовката и на други? Какви други стъпки ще направят? Кога подготовката за мобилизация става същинска мобилизация? Трябва да имам ежедневни доклади. Ежечасни, още по-добре.
— Не мога да поема този риск. — Антон опита да отдръпне ръка.
Валтер стисна по-силно.
— Да се срещаме всяка сутрин в Уестминстърското абатство, преди да отидеш на работа. В Ъгъла на поетите, южната част. Църквата е толкова голяма, че никой няма да ни забележи.
— Категорично не.
Валтер въздъхна. Трябваше да заплашва, което не му се нравеше, не на последно място, защото рискуваше шпионинът да прекъсне връзка с него. Но трябваше да рискува.
— Ако не си там утре, ще дойда в посолството ти и ще поискам да те видя.
Антон пребледня.
— Не можеш да го направиш! Ще ме убият!
— Трябва да имам тази информация! Опитвам се да предотвратя война.
— Надявам се да има война — яростно рече дребният чиновник. Гласът му се превърна в нисък съсък. — Надявам се страната ми да бъде смазана и унищожена от немската армия. — Валтер го гледаше, изумен. — Надявам се да убият царя жестоко, него и цялото му семейство. И дано всички да отидат в ада, както им се пада.
Той се завъртя на пета, изнесе се набързо от църквата и потъна в шума на площад „Трафалгар“.
IV
Княгиня Беа си бе „у дома“ всеки вторник следобед за чая. Тогава я посещаваха приятелките й, за да обсъждат кои партита са посетили и да се фукат с дневните си тоалети. Мод беше задължена да присъства, както и леля Хърм, понеже и двете бяха бедни роднини, живеещи от щедростта на Фиц. На Мод разговорът днес й се струваше особено безсмислен, понеже тя искаше само да говори по въпроса дали ще има война или не.
Салончето в къщата в Мейфеър имаше модерен вид. Беа внимаваше да е в крак с новите тенденции в декорирането. Бамбуковите канапета и столове бяха наредени в малки групички като сепаренца, а между тях имаше доста пространство, в което хората да се движат. Тапицерията имаше ненатрапчива морава шарка, а килимът беше светлокафяв. Стените не бяха облепени с тапети, а боядисани в успокоителен бежов цвят. Липсваше викторианската бъркотия от снимки в рамки, орнаменти, възглавнички и вази. Според познавачите на модните тенденции нямало нужда човек да парадира с просперитета си, като наблъсква стаите си с неща. Мод беше съгласна.
Беа разговаряше с херцогинята на Съсекс. Двете обменяха слухове за любовницата на премиера, Вениша Стенли. „Домакинята би трябвало да се тревожи“, помисли си Мод. Ако Русия влезеше във войната, брат й княз Андрей, щеше да се бие. Но Беа сякаш не се вълнуваше от тази тема. Всъщност днес изглеждаше особено румена. Може би си имаше любовник. Не беше рядко срещано във висшите кръгове, където браковете и бездруго бяха по сметка. Някои не одобряваха прелюбодейците — херцогинята би зачеркнала завинаги такава жена от списъка си с гости, но други се правеха, че не забелязват. Мод обаче реши, че Беа не е от този тип жени.
Фиц влезе за чай, след като беше успял да се измъкне от Камарата на лордовете за около час. Валтер дойде веднага след него. И двамата изглеждаха много елегантни в сивите си костюми и двуредни жилетки. Мод неволно си ги представи във военни униформи. Ако войната се разпространеше, на двамата щеше да им се наложи да се бият, и то почти сигурно на противникови страни. Щяха да са офицери, но нито един от двамата не би се изхитрил да се уреди с безопасно назначение в щаба. Биха искали да водят войниците си отпред. В крайна сметка двамата мъже, които тя обичаше, щяха да стрелят един срещу друг. Потръпна. Не можеше да понесе мисълта.