Знаеше, че Етел е в Лондон. Намерила си беше къща в Олдгейт и по заръка на Фиц Салмън я бе купил на нейно име. Фиц се боеше от неловка случайна среща с Етел, а ето, че се беше случило със сестра му.
Защо ще ходи в клиниката? Надяваше се да е добре.
— Не е болна, нали? — попита той, опитвайки се да звучи просто учтиво заинтересуван.
— Нищо сериозно — отговори Мод.
Фиц знаеше, че бременните жени страдат от леки болежки. Беа малко кървеше и се тревожеше, но професор Ратбоун каза, че често се случвало в третия месец и обикновено не говорело за нещо сериозно, макар че би било добре за княгинята да не се напряга излишно. Не че имаше опасност от това точно за Беа.
— Помня Уилямс — къдрокоса и с дръзка усмивка. Кой е съпругът? — попита Валтер.
— Лакей, който посетил Тай Гуин с господаря си преди няколко месеца. Казва се Теди Уилямс.
Фиц се поизчерви. Значи Етел е нарекла несъществуващия си съпруг Теди! Прищя му се Мод да не я беше срещала. Искаше да забрави Етел. Но тя така и не изчезваше. За да прикрие смущението си, затърси с поглед келнера.
Напомни си да не бъде толкова чувствителен. Етел беше прислужница, а той — граф. Високопоставените мъже винаги намираха удоволствия, където могат. Такива работи се вършеха вече стотици години, може би хиляди. Сантименталниченето сега беше проява на глупост.
Смени темата, като предаде на дамите новините на Валтер за кайзера.
— И аз разбрах същото — каза Мод. — Божичко, надявам се австрийците да се вслушат! — додаде разпалено тя.
Фиц привдигна вежда.
— Защо говориш с такъв ентусиазъм?
— Не искам да стрелят по теб! — обясни тя. — И не искам Валтер да ни е враг.
Гласът й попресипна, докато казваше това. Жените бяха толкова емоционални създания.
— Случайно да знаете, лейди Мод, как е било прието предложението на кайзера от Аскуит и Грей? — попита я Валтер.
Тя се поовладя.
— Грей казва, че в комбинация с предложението му за четиристранна конференция войната би могла да се предотврати.
— Отлично! На това се надявах. — Валтер приличаше на нетърпеливо момче и погледът му върна Фиц в училищните им дни. Приятелят му беше изглеждал по същия начин, след като спечели Музикалната награда в Деня за произнасяне на речи.
— Видяхте ли, че онази ужасяваща госпожа Кайо е била оправдана? — обади се леля Хърм.
Фиц се изуми.
— Оправдана? Но тя е застреляла онзи човек! Отишла в магазин, купила пистолет, заредила го, отишла в редакцията на Фигаро, поискала среща с редактора и го застреляла. Как може да е невинна?
Леля Хърм отговори:
Казала „Тези пистолети гърмят сами“. Честна дума!
Мод се засмя.
— Сигурно съдебните заседатели са я харесали — рече фиц. Смехът на сестра му го подразни. Капризните заседатели заплашваха порядъка в обществото. Убийството не трябваше да се взима на шега.
— Колко френско! — възкликна с отвращение.
— Възхищавам се на госпожа Кайо — каза Мод.
Фиц изсумтя неодобрително.
— Как може да говориш така за една убийца?
— Мисля, че повече хора трябва да стрелят по редакторите на вестници — весело обясни сестра му. — Това може да подобри качеството на пресата.
VI
На следващия ден, четвъртък, Валтер все още беше силно обнадежден, когато отиде да се види с Роберт.
Кайзерът се колебаеше въпреки натиска на мъже като Ото. Военният министър Ерих фон Фалкенхайн беше изискал от кайзера да обяви състояние на непосредствена военна опасност, стъпка, която щеше да възпламени фитила. Кайзерът обаче беше отказал с убеждението, че всеобщият конфликт би могъл да се избегне, ако австрийците се спрат при Белград. И когато руският цар беше заповядал мобилизацията на своята армия, Вилхелм му бе изпратил лична телеграма с молба да премисли.
Двамата монарси бяха братовчеди. Майката на кайзера и тъщата на царя бяха сестри, и двете — дъщери на кралица Виктория. Кайзерът и царят общуваха на английски и се наричаха Ники и Вили. Цар Николай се трогна от телеграмата на братовчед си Вили и отмени заповедта за мобилизация.
Само ако двамата успееха да устоят на политическото напрежение, бъдещето щеше да е светло за Валтер, Мод и милиони други хора, които просто искаха да живеят в мир.
Австрийското посолство беше едно от по-внушителните здания на престижния площад „Белгрейв“. Въведоха Валтер в кабинета на Роберт. Винаги си споделяха новите вести. Нямаше причина да е другояче: Германия и Австрия бяха близки съюзници.