Мод ядосано поде:
Виждаш ли как сякаш всичко се нарежда така, че да има война? Аскуит иска коалиция с консерваторите, защото са по-агресивни. Ако Лойд Джордж оглави бунт срещу Аскуит, консерваторите при всички положения ще вземат властта. Всички се домогват към постове, вместо да се борят за мир!
— Ами ти? — попита я Фиц. — Ти ходи ли до Халкин хаус снощи?
Домът на граф Бьошан беше щабът на мирната фракция.
Мод се поразведри. Имаше лъч на надежда.
— Аскуит е свикал заседание на Кабинета тази сутрин.
Това беше необичайно за съботен ден.
— Морли и Бърнс искат декларация, че Великобритания в никакъв случай няма да се бие с Германия.
Фиц поклати глава.
— Не могат да предрешават проблема по този начин. Грей ще подаде оставка.
— Грей все заплашва да подаде оставка и никога не го прави.
— И все пак никой не може да рискува разцепление в кабинета сега, след като ние чакаме зад кулисите и едва се удържаме да вземем властта.
Мод знаеше, че Фиц е прав. Идеше й да вика от безсилие.
Беа изтърва ножа си и издаде странен звук.
Фиц веднага скочи.
— Добре ли си, мила моя?
Княгинята се изправи и се хвана за стомаха. Лицето й беше побеляло.
— Извинете ме — рече тя и изхвърча от стаята.
Мод се изправи притеснена.
— По-добре да отида при нея.
— Аз ще отида — изненада я брат й. — Ти си довърши закуската. Любопитството на Мод обаче не й позволи да се спре и тя попита.
— Да не би на Беа да й става лошо сутрин?
Брат й се спря на излизане.
— Не казвай на никого.
— Поздравления. Много се радвам за вас.
— Благодаря.
— Но детето… — гласът й заседна в гърлото.
— О! — леля Хърм също загря. — Колко прекрасно!
Мод се насили, за да продължи:
— Детето във война ли ще се роди?
— О, Боже, не се сетих за това — добави леля Хърм.
Фиц сви рамене.
— Едно новородено не би се вълнувало от това.
Мод усети, че сълзите потичат.
— Кога ще се роди?
— Януари — отговори той. — Защо се разстрои толкова?
— Фиц… — Мод вече плачеше безпомощно. — Фиц, жив ли ще си тогава?
II
В съботната сутрин немското посолство вреше и кипеше. Валтер се намираше в кабинета на посланика, отговаряше на обаждания, носеше телеграми и водеше бележки. Биха били най-вълнуващите дни в живота му, ако не се тревожеше толкова за бъдещето си с Мод. Не можеше да се наслаждава на тръпката да участва в голямата игра на международната политика. Тормозеше го опасението, че той и обичаната от него жена ще станат неприятели във войната.
Вече нямаше приятелски телеграми между Вили и Ники. Вчера следобед немското правителство изпрати на руснаците хладен ултиматум, с който им даваше дванадесет часа да спрат мобилизацията на чудовищната си армия.
Крайният срок изтече без отговор от Петербург.
Валтер все пак вярваше, че войната може да бъде ограничена само в Източна Европа, тъй че Германия и Великобритания да могат да останат приятели. Посланик Лихновски споделяше оптимизма му. Дори Аскуит бе заявил, че Франция и Великобритания може да останат зрители. Никоя от двете страни не се интересуваше особено от бъдещето на Сърбия и Балканите.
Ключът беше Франция. Вчера следобед Берлин беше изпратил втори ултиматум — в Париж — с настояването французите да обявят неутралитет. Слаба надежда, но Валтер се беше вкопчил отчаяно в нея. Ултиматумът изтичаше по обед. Междувременно началникът на Генералния щаб Жозеф Жофр беше поискал незабавна мобилизация на френската армия и тази сутрин кабинетът заседаваше, за да вземе решение. „Както във всяка страна“ — мрачно си мислеше Валтер — „армейските офицери притискаха политическите си началници да предприемат първи стъпки към войната.“
Влудяващо трудно беше да се предположи какво ще направят французите.
В единадесет без петнадесет, седемдесет и пет минути преди изтичането на времето за французите, Лихновски прие изненадващ гост — сър Уилям Тирел: важен държавен служител с дълъг опит в международните дела и личен секретар на сър Едуард Грей. Валтер незабавно го въведе в стаята на посланика. Лихновски му даде знак да остане.
Тирел говореше немски.
— Външният министър ме помоли да ви предам, че съвещанието на министрите, което протича в момента, може да му позволи да направи обръщение към вас.