Выбрать главу

Думите очевидно бяха репетирани и немският на Тирел беше отличен. Въпреки това смисълът убягна на Валтер. Хвърли поглед към Лихновски и видя, че той също е объркан.

Тирел продължи:

— Обръщение, което може да се окаже от помощ за предотвратяването на голямата катастрофа.

Това звучеше обнадеждаващо, но мъгляво. На Валтер му се щеше да подкани Тирел да стигне до същината.

Лихновски отговори също толкова дипломатически формално.

— Какво можете да ми подскажете за темата на обръщението, сър Уилям?

„За Бога“, помисли си Валтер, „та ние говорим за живот и смърт!“

Англичанинът заговори внимателно.

— Може да се получи тъй, че ако Германия се въздържи от нападение над Франция, то Франция и Великобритания могат да се замислят дали наистина са задължени да се намесят в конфликта в Източна Европа.

Валтер толкова се изненада, че изтърва молива си. Франция и Великобритания извън войната — ето това искаше! Погледна към Лихновски. Посланикът също изглеждаше изненадан и то приятно.

— Това е много обнадеждаващо — каза той накрая.

Тирел вдигна ръка в предупреждение.

— Моля, разберете, че не давам обещания.

„Това добре“, помисли си Валтер, „но не си дошъл тук просто да си поприказваме.“

Лихновски рече:

— Тогава нека кажа, че предложението войната да бъде ограничена до Източна Европа ще бъде проучено с голям интерес от Негово Величество кайзер Вилхелм и германското правителство.

— Благодаря ви. — Тирел се изправи. — Ще съобщя това на сър Едуард.

Валтер изпрати англичанина. Не можеше да си намери място. Ако Франция и Великобритания не вземеха участие във войната, нищо не можеше да му попречи да се ожени за Мод. Въздушни кули ли градеше?

Върна се в кабинета на посланика. Преди да успеят да поговорят за посещението, иззвъня телефонът. Валтер вдигна и чу познат английски глас:

— Тук е Грей. Може ли да говоря с Негово Превъзходителство?

— Разбира се, сър. — Валтер подаде телефона на посланика. — Сър Едуард Грей.

— Лихновски. Добро утро… Да, сър Уилям току-що излезе… — Валтер се мъчеше с почти физическо усилие да разчете по лицето на Лихновски за какво говорят с Грей. — Извънредно интересно предложение… Позволете ми да изясня собствената ни позиция. Германия няма проблем нито с Франция, нито с Великобритания.

Като че ли Грей повтаряше думите на Тирел. Англичаните явно бяха много сериозни.

Лихновски рече:

— Руската мобилизация е заплаха, която няма как да бъде пренебрегната. Със сигурност представлява опасност за източната ни граница, както и за границата на нашия съюзник Австро-Унгария. Помолили сме Франция да гарантира неутралитет. Ако това е възможно или пък ако Великобритания може да гарантира неутралитета на Франция, няма да има причина за война в Западна Европа… Благодаря Ви, господин външен министър. Отлично — ще Ви се обадя в три и половина този следобед.

Лихновски затвори телефона.

Двамата с Валтер се спогледаха с победоносни усмивки.

— Е — каза му князът, — това не го очаквах!

III

Мод се намираше в дома на Съсекс, където група влиятелни консерватори — депутати и перове — се бяха събрали в малката гостна на херцогинята за чай, когато Фиц влезе, преливащ от гняв.

— Аскуит и Грей се предават! — Той посочи към един сребърен поднос за сладкиши. — Разпадат се като тази торта там. Ще предадат приятелите ни. Срамувам се, че съм британец.

Мод се страхуваше от това. Фиц не бе човек, които прави компромиси. Вярваше, че Великобритания трябва да заповядва, а светът — да изпълнява. Отвращаваше се от идеята правителството му да преговаря с други правителства като с равни. За нещастие твърде много бяха съгласните с него.

— Успокой се, Фиц, и кажи какво е станало — обади се херцогинята.

Фиц обясни:

— Аскуит е изпратил писмо на Дъглас тази сутрин. — Мод предположи, че става дума за сър Чарлз Дългас, началник на Имперския генерален щаб. — Премиерът ни иска да се знае, че правителството ни не е обещавало да изпраща британски войници във Франция в случай на война с Германия!

Мод, бидейки единственият либерал сред присъстващите, се почувства задължена да защити правителството.

— Но това е вярно, Фиц. Аскуит просто изяснява, че имаме различни възможности за действие.