Валтер отиваше на война. Щеше да сложи униформа и да носи оръжие, вражеските войници щяха да стрелят по него с оръдия и картечници, да се опитват да го убият или да го ранят тъй сериозно, та да не може да се възстанови. Трудно й беше да мисли за друго и все беше на прага на плача. Дори беше разменила остри думи с обичния си брат.
Чу се почукване на вратата. На прага стоеше Граут.
— Хер фон Улрих е тук, милейди.
Мод се смая. Не очакваше Валтер.
Граут забеляза изненадата й и добави:
Когато му казах, че господарят не е у дома, той помоли да види Вас.
— Благодаря — каза Мод, мина покрай Граут и слезе по стълбите.
Икономът извика след нея:
— Хер фон Улрих е в гостната. Ще помоля лейди Хърмия да се присъедини към вас.
Дори Граут знаеше, че Мод не бива да остава сама с млади мъже. Но леля Хърм не беше особено подвижна и щеше да й отнеме няколко минути да пристигне.
Мод се втурна и се хвърли в прегръдките на любимия си.
— Какво ще правим? — проплака тя. — Валтер, какво ще правим?
Той я прегърна силно, след което прикова печален поглед в нея. Лицето му беше сиво и изопнато. Сякаш току-що му бяха съобщили за нечия смърт.
— Франция не е отговорила на немския ултиматум.
— Нищо ли? — почти изкрещя тя.
— Посланикът ни в Париж е изискал отговор изрично. Отговорът на премиера Вивиани бил: „Франция ще се погрижи за собствените си интереси“. Няма да обещаят неутралитет.
— Но може би има още време…
— Не. Решили са да мобилизират. Жофр е спечелил спора — както го печелят военните във всяка страна. Телеграмите са били изпратени в четири следобед, парижко време.
— Трябва да има нещо, което можеш да направиш!
— Германия няма повече варианти. Не можем да се бием с Русия с враждебна Франция в тила си, въоръжена и решена да си върне Елзас и Лотарингия. Следователно трябва да нападнем Франция. Планът Шлифен вече е задействан. В Берлин тълпите пеят Kaiserhymne.
— Ще трябва да се присъединиш към полка си — каза тя и повече не можа да сдържи сълзите си.
— Разбира се.
Мод избърса лицето си. Кърпичката й беше твърде малка, малко глупаво парченце избродиран лен. Вместо това използва ръкава си.
— Кога? — попита. — Кога ще трябва да напуснеш Лондон?
Имам още поне няколко дни. — Мод видя, че и той едва сдържа сълзите си. — Има ли изобщо някакъв шанс Великобритания да не се намесва във войната? Така поне няма да се сражавам срещу твоята страна.
— Не зная — призна тя. Придърпа го към себе си — Утрото ще каже. Сега ме прегърни.
Отпусна глава на рамото му и затвори очи.
V
Фиц се разгневи на антивоенната демонстрация на площад „Трафалгар“ в неделя следобед. Киър Харди, депутат от Лейбъристката партия, говореше, облечен в костюм от туид. „Прилича на пазач на дивеч“, помисли си Фиц. Харди стоеше върху плинта на Нелсъновата колона и прегракнало викаше с шотландския си акцент, очерняйки паметта на героя, загинал за Великобритания в битката при Трафалгар.
Харди повтаряше как наближаващата война ще е най-голямата катастрофа, която светът е виждал досега. Той представляваше миньорски избирателен район — Мертир, близо до Абъроуен. Незаконен син на прислужница, самият той — миньор, преди да влезе в политиката. Какво знаеше Харди за войната?
Фиц се изниза отвратен и отиде у херцогинята за чай. В антрето видя Мод, улисана в разговор с Валтер. Кризата го отдалечаваше и от двамата, за огромно негово съжаление. Обичаше сестра си и беше много близък с Валтер, но тя беше либерал, а той — германец. В тези времена му беше трудно дори да разговаря с тях. Постара се обаче да звучи дружелюбно, като каза на Мод.
— Чувам, че в кабинета тази сутрин нещата са били бурни.
Тя кимна.
— Чърчил е мобилизирал снощи флота, без да пита никого. Джон Бърнс е подал оставка тази сутрин в знак на протест.
— Не мога да се преструвам, че съжалявам. — Бърнс беше стар радикал, най-отявлено антивоенно настроеният министър. — Значи другите са одобрили действията на Уинстън.
— Неохотно.
— Трябва да сме благодарни и за малките неща.