— Това ги постави в неловко положение — каза същата вечер Бърни Лекуит. — Те са забравили защо започнаха войната. Сега воюват, само защото искат да победят.
Етел си спомни думите на госпожа Дай Коняря за стачката — „Мъжете са си такива. Щом започнат борбата, ги е грижа единствено за победата. Не се отказват, каквото и да им струва“. Питаше се как ли би реагирала една жена министър-председател на предложението за мир.
Но през следващите няколко дни разбра, че Бърни е прав. Предложението на президента Уилсън беше посрещнато със странно мълчание. Нито една страна не бързаше да отговори. Това разгневи Етел още повече. Как можеха да продължават, щом дори не знаеха защо воюват?
В края на седмицата Бърни устрои сбирка за обсъждане на германската нота. В деня на сбирката Етел се събуди и видя брат си до леглото. Облечен беше в униформа.
— Били! — извика тя. — Жив си!
— И имам една седмица отпуск. Измъквай се от леглото, мързеланке.
Етел скокна, облече пеньоар върху нощницата и го прегърна.
— О, Били, така се радвам да те видя. — После забеляза нашивките на ръкава му. — Вече си сержант, така ли?
— Аха.
— Как влезе у дома?
— Милдред ми отвори. Всъщност, тук съм от снощи.
— Къде спа?
— Горе — отвърна Били срамежливо.
— Късметлия — рече Етел с усмивка.
— Наистина я харесвам, Ет.
— И аз. Милдред е чисто злато. Ще се ожениш ли за нея?
— Да. Ако преживея войната.
— Не те ли притеснява разликата във възрастта?
— Тя е на двадесет и три. Не е твърде стара, на трийсет или нещо такова.
— А децата?
Били сви рамене.
— Сладки са, но дори да не бяха, щях да ги търпя заради нея.
— Наистина я обичаш.
— Не е трудно.
— Тя започна малък бизнес, сигурно си видял всички шапки в стаята й.
— Да. И вървял добре, според нея.
— Много добре. Тя работи здраво. Томи с теб ли е?
Дойде с кораба заедно с мен, но вече се качи на влака за Абъроуен.
Лойд се събуди, видя непознатия в стаята и се разплака. Етел го взе на ръце и го успокои.
— Ела в кухнята — каза тя на Били. — Ще направя закуска.
Били седна и се зачете във вестника, докато тя правеше каша. След миг промърмори:
— Мътните да го вземат.
— Какво?
— Гледам, че проклетият Фицхърбърт си отваря голямата уста. — Той хвърли поглед към Лойд, сякаш детето можеше да се обиди от презрителните приказки на Били за баща му.
Етел надзърна над рамото му. Прочете:
„Не ни изоставяйте сега!“
Ранен граф говори
Трогателна реч бе произнесена вчера в Камарата на лордовете срещу настоящото предложение на немския канцлер за мирни преговори. Говори граф Фицхърбърт, майор от Уелските стрелци, който е в Лондон и се възстановява от раните, получени в битката при Сома.
Лорд Фицхърбърт каза, че мирните преговори с германците ще са предателство спрямо всички, дали живота си във войната. „Вярваме, че печелим и можем да постигнем пълна победа, при положение че сега не ни предадете,“ каза той.
С униформа, превръзка на едното око и патерица, графът бе запомняща се фигура в залата. Бе изслушан в пълна тишина, речта му бе приета с бурни овации.
Следваше още от същото. Етел беше потресена. Речта беше сантиментално празнословна, но щеше да свърши работа. Фиц обикновено не носеше превръзка на окото — явно я беше сложил за по-голямо въздействие. Речта му щеше да настрои мнозина срещу мирните планове.
Закуси с Били, после облече Лойд, приготви се и излезе с детето. Били щеше да прекара деня с Милдред, но обеща да присъства на сбирката вечерта.
Когато влезе в редакцията на Войнишка съпруга, Етел видя, че всички вестници са отразили речта на Фиц. В няколко даже беше водещата новина. Вестниците застъпваха различни мнения, но бяха единодушни, че речта е нанесла силен удар.
— Как може човек да е против самото обсъждане на мира? — обърна се тя към Мод.
— Можеш сама да го попиташ — отвърна Мод. — Поканих го на сбирката довечера и той прие.
Етел беше изумена.
— Ще го посрещнат топло!
— Определено се надявам.
Двете прекараха деня в работа по специалното издание на вестника. Водещото заглавие на първа страница щеше да е „Опасността от мир е малка“. Мод харесваше иронията, докато Етел я намираше прекалено тънка. По-късно следобед тя взе Лойд от бавачката, отведе го у дома, нахрани го и го сложи да спи. Остави го на грижите на Милдред, която не ходеше по политически събрания.