Когато Етел пристигна в параклиса „Голгота“, залата вече се пълнеше и скоро остана място само за правостоящи. Сред публиката имаше множество униформени войници и моряци. Бърни председателстваше сбирката. Той започна с реч, която макар и кратка, се оказа доволно скучна — не беше добър оратор. После покани първия лектор, философ от Оксфордския университет.
Етел знаеше доводите в полза на мира по-добре от философа и затова докато той говореше, тя разглеждаше двамата си ухажори на подиума. Фиц беше продукт на вековно богатство и култура. Както винаги, беше добре облечен, косата му беше хубаво подстригана, ръцете — бели, а ноктите чисти. Бърни произхождаше от едно преследвано номадско племе, което беше оцеляло, понеже беше по-умно от гонителите си. Носеше единствения си костюм, тежкия тъмносив шевиот. Етел никога не го беше виждала облечен другоядче — когато беше топло, Бърни просто събличаше сакото.
Публиката слушаше мълчаливо. Лейбъристкото движение не беше единно относно мира. Рамзи МакДоналд, който се изказа против войната в Парламента на трети август 1914 година, беше подал оставка от поста председател на Лейбъристката партия два дни по-късно, когато Великобритания се намеси. Оттогава депутатите лейбъристи подкрепяха участието на страната във войната, както правеха и повечето им гласоподаватели. Но по правило лейбъристите бяха сред най-скептичните представители на работническата класа и съществуваше едно силно малцинство в подкрепа на мира.
Фиц започна речта си с думи за гордите традиции на Великобритания. „От стотици години“, каза той, „Великобритания подкрепя равновесието на силите в Европа и по принцип заема страната на по-слабите държави, за да не се стигне до господстващо положение на една сила.“
— Германският канцлер не каза нищо за условията на мира, но всяко обсъждане ще трябва да започне от статуквото — продължи Фиц — Ако се сключи мир сега, това означава, че Франция ще бъде унижена и част от територията й ще бъда заграбена, а Белгия ще се превърне в сателит. Германия ще господства над континента само заради военната си мощ. Не можем да допуснем това да се случи. Трябва да се борим за победа.
Когато обсъждането започна, Бърни каза:
— Граф Фицхърбърт е тук изцяло в лично качество, не като офицер от армията, и ми даде честната си дума, че военнослужещите сред публиката няма да бъдат наказани за изявленията си. Всъщност, ние не бихме поканили графа на събранието при никакво друго положение.
После зададе първия въпрос. Както обикновено, въпросът беше добър.
— Ако Франция бъде унижена и загуби територии, то според Вашия анализ, лорд Фицхърбърт, това ще дестабилизира Европа.
Фиц кимна.
— Но ако Германия бъде унижена и загуби Елзас и Лотарингия — което несъмнено ще стане — то това ще стабилизира Европа.
Етел видя, че Фиц за малко се стъписа. Не очакваше тук, в Ийст енд, да се натъкне на такива умни опоненти. Като интелект той не можеше да се мери с Бърни. На Етел малко й дожаля за него.
— Защо има такава разлика? — завърши Бърни и от мирната фракция сред публиката се разнесе одобрителен шепот.
Фиц бързо се окопити.
— Разликата е в това, че Германия е агресорът. Тя е брутална, милитаристична и жестока и ако сключим мир сега, това означава да наградим подобно поведение и да го насърчим в бъдеще!
Тези думи му спечелиха аплодисментите на останалата част от кликата и запазиха достойнството му. „Но доводът му е слаб“, помисли Етел. Мод се изправи и потвърди това.
— Войната не избухна по вина на една отделна държава! — каза тя. — Стана банално да обвиняваме Германия, а нашите милитаристични вестници насърчават тези небивалици. Ние помним нахлуването на Германия в Белгия и говорим за него, сякаш не е било провокирано от нищо. Забравихме мобилизацията на шест милиона руски войници на германската източна граница. Забравихме, че Франция отказа да обяви неутралитет. — Неколцина мъже я освиркаха. „Хората никога няма да ти ръкопляскат щом им казваш, че нещата не са толкова прости, колкото те мислят“, горчиво си рече Етел. — Не казвам, че Германия е невинна! — възрази Мод. — Аз казвам, че нито една страна не е невинна. Аз казвам, че ние не воюваме за стабилността в Европа или за справедливост за белгийците, или за да накажем немския милитаризъм. Ние воюваме, защото сме прекалено горди да признаем че сме сгрешили!