Един униформен войник стана да говори и Етел с гордост установи, че това е Били.
— Бих се при Сома — започна той и публиката стихна. — Искам да ви кажа защо загубихме толкова хора там. — Етел долови силния глас на баща им и спокойната му убедителност и разбра, че от Били би излязъл отличен проповедник. — Нашите офицери ни казаха, че щурмът ще е като разходка в парка. — Тук той обвинително посочи Фиц.
Етел видя как Фиц неловко се размърда в стола си.
Били продължи.
— Казаха ни, че нашата артилерия е разрушила противниковите позиции, унищожила е окопите и е смазала укритията, и когато ние стигнем другата страна, ще видим единствено убити немци.
Етел забеляза, че той не се обръща към хората на трибуната, а се оглежда, обхваща с настоятелния си поглед цялата публика и се старае ничии очи да не се откъсват от него.
— Защо ни казаха тези неща? — попита Били и сега погледна право към Фиц и заговори отсечено. — Защо ни казаха неща, които не са истина?
Публиката почна да мърмори в знак на съгласие.
Етел видя как лицето на Фиц потъмнява. Знаеше, че за мъжете от неговата класа обвинението в лъжа е най-тежката обида, Били го знаеше.
— Германските позиции не бяха унищожени, както установихме ние, когато попаднахме под обстрела на картечниците — каза той.
Реакцията на слушателите стана по-шумна.
— Позор! — провикна се някой.
Фиц стана да отговори, обаче Бърни му каза:
— Един момент, моля, лорд Фицхърбърт, нека ораторът се доизкаже.
Фиц седна и енергично заклати глава.
Гласът на Били се извиси.
— Провериха ли нашите офицери с помощта на въздушното разузнаване и чрез пращането на патрули какви са действителните щети, които нашата артилерия нанесе на германските позиции? И ако не, то защо?
Фиц пак стана. Беше разгневен. Някои от слушателите го аплодираха, други го освиркваха.
— Вие не разбирате! — каза той.
Но гласът на Били надделя.
— Ако знаеха истината, защо ни казаха друго? — викна той. Фиц също се развика, половината от публиката вече крещеше, обаче гласът на Били се чуваше над всички.
— Имам един прост въпрос! — ревна той. — Нашите офицери глупци ли са, или лъжци?
V
Етел получи писмо, написано с едрия, уверен почерк на Фиц на скъпата му хартия за писма с фамилния герб. Не споменаваше срещата в Олдгейт, но я канеше в Уестминстърския дворец на следния ден, вторник, 19 декември, в галерията на Камарата на общините, за да чуе първата реч на Лойд Джордж като министър-председател. Тя беше въодушевена. Никога не беше смятала, че ще види Уестминстърския дворец отвътре, нито пък че ще чуе своя герой да говори.
— Защо те кани, как мислиш? — попита същата вечер Бърни. Както обикновено, задаваше основния въпрос.
Етел не можеше да даде разумен отговор. Безкористната доброта не беше характерна за Фиц. Можеше да е щедър, когато имаше полза от това. Бърни проницателно се питаше дали не иска нещо в замяна.
Бърни беше по-скоро логичен, а не интуитивен, обаче беше доловил някаква връзка между Етел и Фиц и в отговор почна да се държи леко любвеобилно. Нищо драматично, понеже той не беше драматичен човек, но все пак задържаше ръката на Етел малко по-дълго, отколкото би трябвало, стоеше малко по-близо до нея, отколкото беше удобно, потупваше я по рамото, докато разговаряха, и я придържаше за лакътя, когато тя слизаше по стълби. Почувствал се изведнъж несигурен, Бърни инстинктивно показваше с жестовете си, че Етел му принадлежи. За съжаление, на нея й беше трудно да не се отдръпва при това. Фиц жестоко й беше напомнил какво тя не изпитва към Бърни.
Мод дойде в редакцията в десет и половина във вторник и двете с Етел работиха заедно цяла сутрин. Мод не можеше да напише първата страница на следващия брой, преди Лойд Джордж да произнесе речта си, но във вестника имаше още много — обяви за работа, за бавачки, съвети от доктор Грийнуолд за женското и детското здраве, рецепти и писма.
— Фиц не е на себе си от гняв след сбирката — рече Мод.
— Казах ти, че няма да го пожалят.
— Той няма нищо против. Обаче Били го нарече лъжец.
— Сигурна ли си, че не е просто защото Били беше по-убедителен в спора?
— Може би — усмихна се пакостливо Мод.