— Само се надявам Били да не пострада.
— Фиц няма да направи такова нещо — твърдо отговори Мод. — Ще наруши дадената дума.
— Добре.
Обядваха в едно кафене на „Майл енд роуд“ — „Добра спирка за шофьори“, според табелата. И наистина беше пълно с шофьори на камиони. Хората зад тезгяха бодро поздравиха Мод. Двете хапнаха пай с телешко и стриди, в който евтините стриди трябваше да компенсират оскъдното телешко.
После пътуваха през целия град с автобус, за да стигнат до Уест енд. Етел вдигна поглед към гигантския циферблат на Биг Бен и видя, че е три и половина. Лойд Джордж трябваше да говори в четири. В негова власт беше да сложи край на войната и да спаси живота на милиони хора. Дали щеше да го стори?
Лойд Джордж винаги се бореше за работниците. Преди войната влезе в битка с Камарата на лордовете и с краля, за да се въведат пенсии за старост. Етел знаеше колко важно е това за безпаричните възрастни хора. В първия ден на изплащането на пенсиите Етел видя старите миньори — някога силни мъже, а сега прегърбени и треперещи — да излизат от пощенската станция в Абъроуен и открито да плачат от радост, понеже вече не бяха толкова бедни. Тогава Лойд Джордж стана герой за работническата класа. Камарата на Лордовете искаше да даде тези пари за Кралския военноморски флот.
„Бих могла да напиша речта му за днешния ден“, помисли Етел. Щях да кажа: „Има мигове в живота на всеки човек и на всеки народ, когато е правилно да се каже — направих всичко по силите си и не мога да направя нищо повече, затова ще прекратя мъките си и ще потърся друг път. През последния час дадох заповед за прекратяване на огъня по цялата британска линия във Франция. Господа, оръдията млъкнаха.“
Това можеше да се направи. Французите щяха да побеснеят, но щеше да им се наложи също да прекратят огъня или да приемат риска Великобритания да сключи сепаративен мир и да ги остави на сигурно поражение. Мирният договор би бил тежък за Франция и за Белгия, но не по-тежък от загубата на още милиони хора.
Ето това щеше да е постъпка на велик държавник. То щеше също така да сложи край на политическата кариера на Лойд Джордж — гласоподавателите никога не биха избрали човек, който губи войната. Но това беше изход!
Фиц чакаше в централното фоайе. С него беше Гас Дюър. Несъмнено и той като всички останали нямаше търпение да чуе как Лойд Джордж ще отговори на мирното предложение.
Изкачиха дългото стълбище към галерията и заеха местата си над заседателната зала. От дясната страна на Етел беше Фиц, от лявата — Гас. Под тях, редиците зелени кожени столове и от двете страни вече бяха заети от депутатите с изключение на неколцината кресла на предния ред, по традиция запазени за кабинета.
— Всички депутати са мъже — високо произнесе Мод.
Един церемониалмайстор в пълно официално придворно облекло с кадифени бричове и бели чорапи досадно изсъска:
— Тишина, моля!
Говореше някакъв редови депутат, но едва ли някой го слушаше. Всички чакаха новия министър-председател. Фиц тихо заговори на Етел:
— Брат ти ме обиди.
— Горкичкият ти — саркастично отговори тя. — Да не би чувствата ти да са наранени?
— Хората са се дуелирали и за по-малко.
— Ето ти една разумна идея като за двадесети век.
Той не се засегна от подигравката й.
— Той знае ли кой е бащата на Лойд?
Етел се поколеба. Не искаше да му каже, но нямаше желание да лъже.
Това му даде искания отговор.
— Разбирам. Това обяснява нападките, които ми отправи.
— Не смятам, че трябва да търсиш скрити мотиви. Не намираш ли, че случилото се в битката при Сома е достатъчно да разгневи войниците?
— Би трябвало да се изправи пред военния съд за неподчинение.
— Но ти обеща да не…
— Да — сърдито отвърна Фиц. — За съжаление, обещах.
Лойд Джордж влезе в залата.
Беше дребен и слаб в официален редингот. Въздългата му коса беше малко разрошена, а бухналите му мустаци вече бяха съвсем побелели. Беше на петдесет и три, но още крачеше напето. Когато седна и каза нещо на един редови депутат, Етел зърна познатата от вестникарските снимки усмивка.
Започна да говори в четири и десет. Гласът му беше попресипнал и той се оправда с възпалено гърло. Замълча за малко и после рече:
— Днес се изправям пред Камарата на общините с най-страшната отговорност, която може да легне на плещите на човек.
„Добро начало“, помисли Етел. Поне нямаше да отхвърли немската нота като маловажна хитрост или отклоняване на вниманието, както бяха постъпили французите и русите.