— Всеки човек или човеци, които ненужно или без достатъчно причини продължават ужасна война като сегашната, вземат върху душата си грях, който и океани не могат да очистят.
„Ето и библейска нотка“, забеляза Етел — подходящото за баптистки параклис споменаване за отмиването на греха.
Но тогава, като проповедник, той направи и обратното твърдение.
— Всеки човек или човеци, които от изтощение или отчаяние изоставят борбата, без да са близо до постигането на целта, с която са се захванали, ще бъдат виновни за най-голямата страхливост, показвана някога от държавен мъж.
Етел се размърда тревожно. По кой път щеше да тръгне той? Замисли се за деня на телеграмите в Абъроуен и отново видя лицата на опечалените. Нали нямаше тъкмо Лойд Джордж сред всички политици да допусне това страдание да продължава, след като можеше да го прекрати? А ако го допусне, то какъв тогава е смисълът изобщо да се занимава с политика?
После той цитира Ейбрахам Линкълн.
— Приехме тази война с цел, при това с достойна цел, и войната ще свърши, когато целта бъде постигната.
Това беше злокобно. Етел искаше да го попита каква е била целта. Удроу Уилсън зададе този въпрос и още нямаше отговор. Не се получи и сега. Лойд Джордж каза:
— Възможно ли е да постигнем тази цел, като приемем поканата на германския канцлер? Това е единственият въпрос, който трябва да си зададем.
Етел беше сразена. Как може да се обсъжда този въпрос, ако никой не знае целта на войната?
Лойд Джордж повиши глас, като проповедник, който се кани да заговори за ада.
— Да влезем в преговори по покана на Германия, самообявила се за победителка, без да сме наясно с предложенията, които тя смята да направи… — тук той поспря, за да огледа Камарата, първо либералите зад него, после вдясно и накрая към консерваторите на пейките на опозицията. — … означава да сложим главите си в примка, а краят на въжето да е в ръцете на Германия!
Сред депутатите се надигна одобрителен рев.
Отказваше мирното предложение.
До Етел Гас Дюър зарови лице в ръцете си.
Етел надигна глас:
— Ами Алън Причард, убит при Сома?
Церемониалмайсторът каза:
— Тишина!
Етел се изправи.
— Сержант Пророка Джоунс, мъртъв!
— Тихо, сядай си, за Бога! — рече Фиц.
Долу Лойд Джордж продължаваше да говори, макар един-двама депутати да бяха вдигнали глави към галерията.
— Клайв Пю! — извика Етел с цяло гърло.
Двама церемониалмайстори се доближиха до нея.
— Петното Луелин!
Хванаха я за ръцете и я отведоха.
— Джоуи Понти! — изкрещя тя и те я извлякоха през вратата.
Двадесет и втора глава
Януари и февруари 1917 година
I
Валтер фон Улрих сънуваше, че пътува в каляска, за да се срещне с Мод. Каляската се спускаше по склон и започна опасно да се ускорява. Подскачаше по неравния път.
— По-бавно! По-бавно! — извика Валтер, но кочияшът не го чуваше заради чаткането на копитата. А то странно напомняше шума от двигателя на автомобил. Въпреки тази странност, Валтер се ужасяваше, че каляската ще се разбие и той никога няма да стигне до Мод. Пак се помъчи да накара кочияша да забави и от усилието да крещи се събуди.
В действителност пътуваше в автомобил — в карания от шофьора Мерцедес 37/95 Двоен Фаетон, движещ се с умерена скорост по някакъв неравен път в Силезия. Баща му седеше до него и пушеше пура. Бяха излезли от Берлин в ранните часове на утрото, и двамата увити в кожени палта — машината беше открита — и пътуваха към източната главна квартира на Върховното командване.
Сънят беше лесен за изтълкуване. Съюзниците с презрение отхвърлиха предложението за мир, на което Валтер толкова усилено опита да съдейства. Отхвърлянето засили позицията на немските военни, които искаха да подновят неограничената подводна война и да потапят всеки кораб във военната зона — боен или цивилен, пътнически или товарен, на воюваща или неутрална страна — за да принудят Великобритания и Франция да капитулират от глад. Политиците, особено канцлерът, се бояха, че това ще доведе до поражение, тъй като вероятно щеше да въвлече Съединените щати във войната, но привържениците на подводната война печелеха спора. Кайзерът показа накъде клони с назначаването на агресивния Артур Цимерман за външен министър. Ето защо Валтер сънуваше, че се е втурнал презглава към катастрофа.