Следващото изречение беше напълно декодирано:
Предлагаме на 1 февруари започването на неограничена подводна война.
— Боже мой! — продума Фиц. Очакваха решението със страх, а тази телеграма го потвърждаваше със сигурност, при това с дата! Новината беше истински удар за Стая 40.
При това обаче ще се стараем да запазим Америка неутрална хххх. Ако не можем, то предлагаме на (?Мексико?) съюз на следната основа: водене на война, сключване на мир.
„Съюз е Мексико?“, говореше си Фиц. „Това си го бива. Американците ще полудеят!“
Понастоящем Ваше превъзходителство трябва тайно да осведоми президента за започването на война със САЩ хххх и в същото време да започне преговори между нас и Япония хххх нашите подводници ще принудят Англия да търси мир след няколко месеца. Потвърдете получаване.
Фиц вдигна очи и срещна погледа на младия Карвър, който — както сега забеляза — щеше да се пръсне от вълнение.
— Навярно четете прихванатата телеграма на Цимерман — каза младши лейтенантът.
— Доколкото е възможно — хладно отвърна Фиц. Той беше не по-малко превъзбуден от Карвър, но умееше да се прикрива по-добре. — Защо дешифровката е толкова разпокъсана?
— Кодът е нов. Още не сме го разбили напълно. Въпреки това съобщението е много сериозно, нали?
Фиц отново прочете превода си. Карвър не преувеличаваше. Това тук много приличаше на опит да се накара Мексико да влезе в съюз с Германия срещу Съединените щати. Беше сензационно.
Можеше дори да разгневи американския президент достатъчно, та да обяви война на Германия.
Сърцето на Фиц забърза.
— Съгласен съм. И ще го отнеса право на Намигващия Хол. — Капитан Уилям Реджиналд Хол, началникът на военноморското разузнаване, има хроничен тик на лицето, който му донесе този прякор; но с главата му всичко си беше наред. — Ще ми задава въпроси и трябва да имам някои готови отговори. Какви са изгледите за пълно дешифриране?
— Новият код ще ни отнеме няколко седмици.
Фиц изпъшка раздразнено. Пресъздаването на новите кодове от основните им положения беше трудна работа, с която не биваше да се прибързва.
— Забелязвам обаче, че телеграмата трябва да се препрати от Вашингтон в Мексико — продължи Карвър. — По този път те все още ползват стария дипломатически код, който ние разбихме преди повече от година. Може би ще се сдобием с копие на препратената телеграма?
— Навярно можем! — разпалено отвърна Фиц. — Имаме агент в телеграфната служба в Мексико сити. — Замисли се за бъдещите ходове. — Когато разкрием това пред света…
— Не можем да го направим — тревожно рече Карвър.
— И защо не?
— Германците ще разберат, че ние четем техния обмен.
Фиц разбираше, че Карвър има право. Това беше вечният проблем на разузнаването: как да се използват данните, без да се разкрива източникът.
— Но това съобщение е толкова важно, че може да пожелаем и да поемем риска.
— Съмнявам се. Този отдел е донесъл много достоверни сведения. Няма да го застрашат.
— По дяволите! Нима можем да попаднем на нещо такова и после да не ни е по силите да го използваме?
— В тази работа се случва — сви рамене Карвър.
Фиц не беше готов да приеме. Включването на Америка щеше да сложи край на войната. То определено заслужаваше всякакви жертви. Ала той познаваше армията достатъчно добре и беше наясно, че в нея има хора, които ще покажат повече смелост и ум в защитата на един отдел, отколкото на някой редут. Възражението на Карвър трябваше да се приеме сериозно.
— Трябва ни някаква история за прикритие.
— Да кажем, че американците са прихванали телеграмата — предложи Карвър.
Фиц кимна.
— Тя трябва да се препрати от Вашингтон до Мексико, значи можем да кажем, че американското правителство я е получило от телеграфната компания Уестърн юниън.
— На тях може и да не им хареса…
— Да вървят по дяволите щом не им харесва. Сега, как точно ще използваме тази информация, за да извлечем възможно най-голям ефект? Дали нашето правителство прави изявление? Дали даваме съобщението на американците? Дали включваме трета страна, която да предизвика реакция от немците?
Карвър вдигна ръце, все едно се предава.
— Тук не съм в свои води.
— Аз обаче съм — рече Фиц, споходен от вдъхновение. — И познавам точно човека, който ще ни помогне.
III
Фиц се срещна с Гас Дюър в една кръчма в Южен Лондон, Рингът.