За изненада на Фиц, Дюър беше почитател на бокса. Като юноша беше участвал в състезания на арената на брега на езерото в Бъфало, а през 1914 година при пътуванията си в Европа беше гледал мачове във всички столици. „Не дава изява на ентусиазма си“, помисли иронично Фиц — боксът не беше популярна тема за разговори на чай в Мейфеър.
В Рингът обаче имаше представители на всички класи. Джентълмени в официални костюми се смесваха с докери в опърпани палта. Букмейкъри приемаха незаконни залози на всеки ъгъл, а келнерите сновяха с претрупани подноси с халби бира. Въздухът тежеше от дима на пури, лули и цигари. Нямаше места за седене, нямаше и жени.
Фиц откри Гас, потънал в разговор с някакъв лондончанин със счупен нос. Спореха за американския боксьор Джак Джонсън, първият чернокож световен шампион в тежката категория, чиито брак с бяла жена накара християнските проповедници да поискат линч. Лондончанинът раздразни Гас, понеже беше съгласен с проповедниците.
Фиц таеше надеждата Гас да се влюби в Мод. Би бил добра партия. И двамата бяха интелектуални, либерални, опасно сериозни във всичко и все четяха книги. Дюърови бяха семейство със „стари пари“, както се казваше в Америка — най-близкото до аристокрация там.
Освен това и Гас, и Мод бяха привърженици на мира. Мод винаги проявяваше особен плам относно прекратяването на войната; Фиц нямаше представа защо. А Гас благоговееше пред началника си, Удроу Уилсън, който преди месец призова в една реч за „мир без победа“ — израз, който вбеси Фиц, както и повечето британски и френски първенци.
Ала съвместимостта, която Фиц забелязваше между Гас и Мод, не беше довела доникъде. Фиц обичаше сестра си, но се питаше какво не й е наред. Да не би да искаше да остане стара мома?
Когато успя да откъсне Гас от събеседника му, Фиц повдигна въпроса за Мексико.
— Голяма бъркотия е — рече Гас. — Уилсън оттегли генерал Пършинг и войските му в опит да угоди на президента Каранса, но това не свърши работа. Каранса отказва дори да обсъди граничните патрули. Защо питате?
— Ще Ви кажа по-късно. Сега почва следващият мач.
Докато наблюдаваха как Бени Еврейчето пердаши Плешивия Албърт Колинс, Фиц реши да не повдига темата за германското мирно предложение. Знаеше, че Гас е сломен от провала на уилсъновата инициатива. Гас не спираше да се пита дали не е могъл да се справи по-добре или да направи още нещо в подкрепа на президентския план. Фиц смяташе, че планът още от самото начало е бил обречен, защото никоя от враждуващите страни не искаше истински мира.
В третия рунд Плешивия Албърт падна и остана да лежи.
— Хванахте ме тъкмо навреме — каза Гас. — Прибирам се у дома.
— Нямате търпение да се върнете?
— Ако стигна. Може по пътя да ме потопи някоя подводница.
Германците бяха подновили неограничената подводна война на първи февруари, точно както пишеше в прихванатата телеграма на Цимерман. Това разгневи американците, но не толкова, колкото Фиц се беше надявал.
— Реакцията на президента Уилсън на обявяването на подводната война беше изненадващо умерена — каза той.
— Скъса дипломатическите отношения с Германия. Това не е умерено.
— Обаче не обяви война.
Това беше съкрушило Фиц. Той се бори упорито срещу мирните преговори, обаче Мод, Етел и техните пацифистки приятели имаха право — в обозримото бъдеще нямаше надежда за победа без допълнителна помощ отнякъде. Фиц беше убеден, че неограничената подводна война ще доведе до намесата на американците. Засега това не се случваше.
— Честно казано, мисля, че президентът Уилсън се разгневи от решението за подводниците и сега е готов да обяви война. Опита всичко друго, за Бога. Но той спечели втория си мандат като човека, който ни удържа вън от войната. Единственият начин да се обърне е да се понесе във войната на вълната на общественото одобрение.
— В този случай — отвърна Фиц, — вярвам, че разполагам с нещо, което може да му помогне.
Гас вдигна вежда.
— Откакто ме раниха, работя в един отдел, който дешифрира прихванатите съобщения на немците. — Фиц извади от джоба си лист, изписан от неговата ръка. — Вашето правителство ще получи това официално до няколко дни. Показвам Ви го сега, понеже имаме нужда от съвет какво да правим.
Даде листа на Гас.
Британският шпионин в Мексико сити беше засякъл препредаденото съобщение със стария код, затова сега Фиц даде на Гас напълно дешифрирания текст на телеграмата на Цимерман. Тя гласеше следното: