Вашингтон до Мексико, 19 януари 1917 г.
Възнамеряваме на първи февруари да започнем неограничена подводна война. Въпреки това ще се стараем САЩ да останат неутрални. В случай на неуспех, предлагаме на Мексико съюз при следните условия:
Да воюваме заедно.
Да сключим мир заедно.
Щедра финансова подкрепа и ангажимент от наша страна Мексико да си отвоюва загубените територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона. Уговарянето на подробностите остава на Вас.
Ще осведомите президента за горното в строга поверителност, веднага щом избухването на войната със САЩ е сигурно и ще добавите предложението той по своя инициатива да покани Япония да се присъедини и същевременно да посредничи между Япония и нас.
Моля, обърнете на президента внимание върху факта, че безкомпромисното използване на нашите подводници сега предлага перспективата до няколко месеца да принудим Англия да търси мир.
Гас приближи листа към очите си и прочете няколко реда на оскъдната светлина на боксовия ринг.
— Съюз? Боже мой!
Фиц се озърна. Беше започнал нов мач и шумът на тълпата не позволяваше някой да чуе Гас.
Той продължи да чете.
— Да отвоюват Тексас? — рече той невярващо. После се ядоса. — Да поканят Япония? — Вдигна поглед от листа. — Това е нечувано!
Тъкмо на такава реакция се надяваше Фиц и сега трябваше да прикрие възбудата си.
— Нечувано е точната дума — каза той с пресилена сериозност.
— Германците предлагат да платят на Мексико да нахлуе в Съединените щати!
— Да.
— И молят Мексико да опита да въвлече и Япония!
— Да.
— Почакайте само това да се разчуе!
— Именно затова искам да поговорим. Ние искаме да сме сигурни, че това е публикувано по изгоден за вашия президент начин.
— Защо британското правителство просто не разкрие пред света този документ?
Гас явно не го беше премислил.
— По две причини — отговори Фиц. — Първо, ние не искаме Германците да знаят, че четем телеграмите им. Второ, може да ни обвинят, че ние сме подправили тази прихваната телеграма.
Гас кимна.
— Извинете ме. Бях прекалено ядосан и не разсъдих. Нека го погледнем спокойно.
— Ако е възможно, бихме желали да кажете, че правителството на Съединените щати е получило копие на телеграмата от Уестърн юниън.
— Уилсън няма да изрече лъжа.
— Тогава се сдобийте с копие от Уестърн юниън и няма да е лъжа.
Гас кимна.
— Би трябвало да е възможно. Що се отнася до втория проблем, кой може да обяви телеграмата, без да бъде заподозрян в измама?
— Самият президент според мен.
— Това е една възможност.
— Обаче имате по-добра идея?
— Да — умислено отвърна Гас. — Убеден съм, че имам.
IV
Етел и Бърни се ожениха в евангелския параклис „Голгота“. Нито един от двамата нямаше силни възгледи относно религията, но пък харесваха пастора.
След речта на Лойд Джордж Етел не беше общувала с Фиц. Откритото му противопоставяне на мира остро й напомни каква е истинската му природа. Фиц защитаваше всичко, което тя мразеше, традицията, консерватизма, експлоатацията на работническата класа, незаработеното богатство. Етел не можеше да е любовница на такъв човек и се срамуваше, че се е поблазнила от къщата в Челси. Нейната истинска сродна душа беше Бърни.
Етел носеше розовата копринена рокля и шапката с цветя, които Валтер фон Улрих й купи за сватбата си с Мод Фицхърбърт. Нямаше шаферки, но Милдред и Мод бяха почетни дами. Родителите на Етел дойдоха от Абъроуен с влака. За съжаление, Били беше във Франция и не можа да вземе отпуск. Малкият Лойд беше в костюмче на паж, специално направено за него от Милдред, небесносиньо, с месингови копчета и малка шапчица.
Бърни изненада Етел, довеждайки своето семейство, за което никой не знаеше. Старата му майка говореше само идиш и си мърмореше под носа по време на цялата служба. Живееше със заможния по-голям брат на Бърни, Тео, който притежаваше фабрика за велосипеди в Бирмингам, както разбра Милдред, докато флиртуваше с него.
След церемонията поднесоха в залата чай и кейк. Нямаше алкохол, което устройваше мама и тате, а пушачите трябваше да излязат навън. Мама целуна Етел и каза:
— Радвам се да видя, че най-накрая все пак се устрои.