— Говоря за нещо сериозно — сухо рече Гас.
— О, съжалявам — отвърна Роза. Придаде си сериозно изражение, от което Гас едва не прихна.
— Единственото условие ще е, че не можеш да посочиш Белия дом като източник на тази информация.
— Съгласна съм.
— Ще ти покажа телеграма от германския външен министър Артур Цимерман до германския посланик в Мексико.
Роза беше изумена.
— Откъде получи телеграмата?
— От Уестърн юниън — излъга Гас.
— Не е ли кодирана?
— Кодовете могат да се разбият.
Той й подаде напечатан на машина екземпляр на английския превод на пълния текст.
— Това неофициално ли е?
— Не. Искам само да не споделяш откъде я имаш.
— Добре. — Роза зачете. След миг зяпна. Вдигна поглед. — Гас, това истина ли е?
— Кога си ме чувала да си правя груби шеги?
— Никога. — Тя продължи да чете. — Германците ще платят на Мексико да нахлуе в Тексас?
— Така казва господин Цимерман.
— Това не е история, Гас. Това е ударът на века!
Той си позволи лека усмивка и опита да не дава израз на триумфа си.
— Помислих си, че това ще кажеш.
— Самостоятелно ли действаш, или от името на президента?
— Роза, мислиш ли си, че бих сторил такова нещо без одобрение от най-високо място?
— Не, предполагам. Охоо. Значи получавам това от президента Уилсън.
— Неофициално.
— Откъде да знам, че е вярно? Не съм на мнение, че мога да напиша статията само на основата на лист хартия и твоите думи.
Гас очакваше тази изненада.
— Държавният секретар Дансинг лично ще потвърди достоверността на телеграмата пред шефа ти, стига разговорът да е поверителен.
— Така може.
Тя отново погледна листа.
— Това променя всичко. Можеш ли да си представиш реакцията на американския народ при прочитането му?
— Смятам, че ще ги направи по-склонни да се включат във войната и да се сражават с Германия.
— По-склонни? — попита тя. — Направо ще побеснеят! Уилсън ще трябва да обяви война.
Гас не каза нищо.
Миг по-късно Роза изтълкува мълчанието му.
— А, разбирам. Ето защо съобщаваш за телеграмата. Президентът иска да обяви война.
Беше съвършено права. Той се усмихна; наслаждаваше се на интелектуалното надиграване с умна жена.
— Не казвам такова нещо.
— Но тази телеграма така ще разяри американския народ, че той ще иска война. А Уилсън ще може да заяви, че не е отстъпил от предизборните си обещания — общественото мнение го е заставило да промени политиката си.
Даже беше прекалено умна за целите му. Той притеснено я попита:
— Няма да напишеш това в статията си, нали?
Тя се усмихна.
— О, не. Просто отказвам да приема каквото и да е за чиста монета. Знаеш, че някога бях анархист.
— А сега?
— Сега съм репортер. И има само един начин тази статия да бъде написана.
Той изпита облекчение.
Сервитьорът им донесе обяда — бланширана сьомга за нея, пържола и картофено пюре за него. Роза стана.
— Трябва да се връщам в редакцията.
Гас се сепна.
— Ами обядът ти?
— Ти сериозно ли говориш? — попита тя. — Не мога да ям. Не осъзнаваш ли какво направи?
Той смяташе, че разбира, но се обърна към нея:
— Кажи ми.
— Ти току-що вкара Америка във войната.
Гас кимна.
— Така е — каза той. — Отивай и го напиши.
— Хей — отвърна му тя. — Благодаря ти, че се спря на мен.
След миг излезе.
Двадесет и трета глава
Март 1917 година
I
Тази зима в Петроград беше студена и гладна. Цял месец термометърът пред казармите на Първи картечен полк показваше минус петнадесет градуса. Хлебарите спряха да пекат баници, сладкиши, курабии и каквото и да е друго освен хляб, но брашното пак не достигаше. На вратата на кухните на казармата беше поставен караул, понеже твърде много войници опитваха да си изпросят или откраднат допълнителна храна.
В един ужасно студен ден в началото на март Григорий си взе гарнизонен отпуск и реши да види Владимир, който би трябвало да е с хазяйката, докато Катерина е на работа. Той нахлузи шинела и тръгна през заледените улици. На Невски проспект срещна погледа на едно просекинче, момиче на около девет години, застанало на ъгъла в арктическия вятър. Нещо в нея го смути и той се намръщи, докато я подминаваше. Миг по-късно осъзна какво го е смаяло. Тя го беше погледнала, за да го привлече като мъж. Той толкова се стресна, че спря. Как можеше да проституира на такава възраст? Обърна се с намерението да я попита, но тя си бе отишла.