Продължи нататък с объркан ум. Знаеше, разбира се, че съществуват мъже, които искат да блудстват с деца; научи го преди години, когато той и малкият Лев потърсиха помощ от един свещеник. Но по някакъв начин гледката на деветгодишното момиченце, което жалко изобразяваше подканящата усмивка, му причини голяма мъка. Дощя му се да плаче за страната си. „Ние превръщаме децата си в проститутки“, помисли си той; „може ли да се стигне до нещо по-лошо от това?“
Беше в мрачно настроение, когато стигна старата си квартира. Щом влезе в къщата, чу как Владимир реве. Качи се до стаята на Катерина и намери детето само — личицето му беше зачервено и разкривено от плач. Той го хвана и го залюля.
Стаята беше чиста и спретната и ухаеше на Катерина. Григорий идваше в повечето неделни дни. Имаха си установен ред — излизаха сутринта, връщаха се у дома и приготвяха обяд с храната, която Григорий беше успял да донесе от казармата. След това, докато Владимир спеше следобедния си сън, двамата се любеха. В неделните дни, когато имаше достатъчно за ядене, Григорий изживяваше истинско блаженство в тази стая.
Виковете на Владимир отслабнаха до неспирен недоволен хленч. С детето на ръце Григорий тръгна да търси хазяйката, която трябваше да го наглежда. Намери я да изстисква с пресата мокри чаршафи в перачницата — ниска пристройка на гърба на къщата. Тя беше около петдесетинагодишна жена със сива, вързана със забрадка коса. През 1914 година, когато Григорий отиде в армията, тя беше закръглена; сега вратът й бе измършавял, а гушата провисваше. Напоследък дори и хазяйките гладуваха.
Изглеждаше стресната и виновна, когато го видя. Григорий я попита:
— Не чухте ли, че детето плаче?
— Не мога да го люлея цял ден — заоправдава се тя и продължи да върти ръчката на пресата.
— Може би е гладен.
— Изпи си млякото — бързо отвърна жената. Отговорът й беше подозрително скоростен и Григорий предположи, че тя е изпила млякото. Идеше му да я удуши.
В студения въздух на неотоплената перачница той усети как нежната бебешка кожа на Владимир излъчва топлина.
— Според мен има треска — заяви той. — Не обърнахте ли внимание на температурата му?
— Аз какво, да не би да съм и лекар?
Владимир спря да плаче и отпадна, което още повече обезпокои Григорий. Обикновено той беше живо, дейно дете, любопитно и леко пакостливо, но сега лежеше неподвижен в ръцете на Григорий с пламнало лице и втренчен поглед.
Григорий го върна в креватчето му в ъгъла на стаята. Взе една кана от лавицата на майка му, излезе от къщата и изтича до съседната улица — там имаше смесен магазин. Купи мляко, малко захар в книжна фунийка и една ябълка.
Когато се върна, Владимир си беше все така.
Стопли млякото, подслади го, натроши в него коричка стар хляб и почна да дава залчета на детето. Помнеше, че майка му хранеше с това малкия Лев, когато той боледуваше. Владимир ядеше, като че ли е гладен и жаден.
Когато хлябът и млякото свършиха, Григорий извади ябълката. Наряза я с джобното си ножче и обели един резен. Изяде обелката и подаде останалото на Владимир с думите:
— Това за мен, това за теб.
По-преди момчето се забавляваше от тази закачка, но сега остана безразличен и ябълката изпадна от устата му.
Наблизо нямаше лекар, а и Григорий не можеше да си позволи таксата, но на няколко преки се намираше акушерка — Магда, красивата жена на стария му приятел Константин, секретар на партийната организация в завода на Путилов. Григорий и Константин играеха шах при всяка възможност — обикновено печелеше Григорий.
Той смени пеленката на Владимир и го уви в одеялото от кревата на Катерина, като остави открити само носа и очите му. Излязоха в студа.
Константин и Магда живееха в двустайно апартаментче заедно с леля й, която наглеждаше трите им малки деца. Григорий се притесняваше, че Магда ще е излязла, за да изражда някое бебе, но имаше късмет — тя си бе вкъщи.
Магда беше опитна и добросърдечна, макар и малко рязка. Тя докосна челото на Владимир и заключи: