— Има възпаление.
— Колко сериозно?
— Кашля ли?
— Не.
— Как са изпражненията му?
— Редки.
Тя свали дрешките на Владимир и каза:
— Предполагам, че гърдите на Катерина нямат достатъчно мляко.
— Как го разбра? — изненадано я попита Григорий.
— Често се среща. Една жена не може да кърми бебето си, ако самата тя е недохранена. От нищото излиза нищо. Затова и детето е толкова слабо.
Григорий не знаеше, че Владимир е слаб.
Магда бодна коремчето на Владимир и той заплака.
— Възпаление на червата — каза тя.
— Ще се оправи ли?
— Вероятно. Децата постоянно пипват някоя инфекция. Обикновено оцеляват.
— Какво можем да направим?
— Намокри челцето му с хладка вода, за да свалиш температурата. Давай му да пие много, каквото поиска. Не се притеснявай дали ще яде. Храни Катерина, за да може тя да го кърми. На него му трябва майчино мляко.
Григорий отведе Владимир вкъщи. По пътя купи още мляко и го претопли на огъня. Даваше го на Владимир с чаена лъжичка и момченцето изпи всичко. После стопли съд с вода и обърса лицето му с кърпа. Явно вършеше работа — нездравата руменина и втренченият поглед на детето изчезнаха и то задиша нормално.
Григорий бе по-малко притеснен, когато Катерина се върна в седем и половина. Изглеждаше уморена и премръзнала. Беше донесла зелка и малко свинска мас; Григорий ги сложи в тенджерата, за да приготви задушено, докато тя си почиваше. Каза й за треската на Владимир, за безотговорната хазяйка и за рецептата на Магда.
— Какво мога да сторя? — примирено изрече Катерина. — Трябва да ходя във фабриката. Няма кой друг да наглежда Володя.
Григорий нахрани детето с бульон от яхнията и го сложи да спи. След като яде заедно с Катерина и двамата легнаха на кревата.
— Не ме оставяй да спя дълго — каза му тя. — Трябва да се наредя на опашката за хляб.
— Ще отида вместо теб — отвърна Григорий. — Ти си почивай.
Щеше да се яви по-късно в поделението, но вероятно щеше да му се размине — напоследък офицерите твърде много се бояха от метеж, за да се заяждат за дребно провинение.
Катерина му повярва и заспа дълбоко.
Щом часовникът на църквата удари два часа, той обу ботушите и облече шинела. Владимир спеше спокойно. Григорий излезе от къщата и тръгна към фурната. За негова изненада там вече се беше образувала дълга опашка и той разбра, че е излязъл късничко. Стотина души, омотани в шалове, потропваха в снега. Някой си бяха донесли столове или табуретки. Предприемчив младеж с мангал продаваше овесена каша и миеше купичките в снега след обслужването на клиентите. Още десетина души се наредиха на опашката зад Григорий.
Докато чакаха, недоволстваха и разменяха клюки. Две жени пред Григорий спореха кой е отговорен за недостига на хляб — едната обвиняваше немците в двора, а другата — евреите, които укривали брашното.
— Кой управлява? — запита ги Григорий. — Ако трамваят се преобърне, обвиняваме ватмана, понеже той е бил отговорен. Не ни управляват евреите. Не ни управляват и немците. Управляват ни царят и знатните.
Това беше болшевишката партийна линия.
— Кой ще управлява, ако царя го няма? — скептично запита по-младата жена. Тя носеше жълта на цвят мека шапка.
— Смятам, че трябва да се управляваме сами — обясни Григорий. — Както във Франция и Америка.
— Не зная — обади се по-възрастната. — Но това не може да продължава така.
Магазинът отвори в пет. Минута по-късно по опашката достигнаха новините, че на човек е разрешено да взема един самун.
— Цялата нощ само за един хляб! — каза жената с жълтата шапка. Отне им един час да стигнат до челото на опашката. Жената на хлебаря пропускаше само по един човек. По-старата от жените пред Григорий влезе, и тогава стопанката обяви:
— Това е. Няма повече хляб.
Жената с жълтата шапка пророни:
— Моля ви! Само още един!
Жената на пекаря гледаше безучастно. Може би това се беше случвало и по-рано.
— Ако имаше още брашно, щеше да пече повече хляб — изрече тя. — То свърши, чувате ли ме? Не мога да ви продавам хляб, ако нямам никакъв.
По-възрастната от двойката жени излезе от магазина със самуна под палтото и забързано си тръгна.
Жената с жълтата шапка заплака. Съпругата на хлебаря затръшна вратата. Григорий се обърна и си тръгна.
II
Пролетта дойде в Петроград в четвъртък, осми март, обаче Руската империя упорито се придържаше към Юлианския календар, според който сега беше двадесет и трети февруари. Останалите европейски страни ползваха съвременния календар вече триста години.