На входа на двореца той забеляза добре облечен млад човек, чието хубаво лице му беше познато от фотографиите по вестниците — това беше депутатът трудовик Александър Фьодорович Керенски. Трудовиците бяха умерена фракция, отделила се от социалистите-революционери. Григорий попита депутата какво става в двореца.
— Днес царят официално разпусна Думата — отговори Керенски.
Григорий отвратено поклати глава.
— Типично. Да смажеш онези, които се оплакват, вместо да се заемеш да отстраниш причините за тяхното недоволство.
Керенски го изгледа остро. Може би не очакваше такъв анализ от един войник.
— Именно. Все едно. Депутатите пренебрегват царския указ.
— Какво ще стане?
— Повечето хора са на мнение, че демонстрациите ще стихнат, когато властите успеят да възстановят снабдяването с хляб — отговори Керенски и влезе.
Григорий се чудеше защо умерените са на мнение, че това ще стане. Ако властите са в състояние да възобновят снабдяването с хляб, нямаше ли да го сторят, вместо да въвеждат купони? Но умерените явно винаги се занимаваха повече с надеждите, отколкото с фактите.
Рано следобед Григорий с изненада видя усмихнатите лица на Катерина и Владимир. Обикновено прекарваше неделните дни с тях, а днес предполагаше, че няма да може да ги види. За голямо облекчение на Григорий, Владимир изглеждаше здрав и весел. Явно момченцето се беше преборило с възпалението. Беше достатъчно топло, та Катерина да носи палтото си отворено и пищните й форми да се виждат. На Григорий му се щеше да я погали. Тя му се усмихна и го накара да си припомни как целува лицето й, докато лежат в леглото. Прониза го почти непоносимо желание. Мразеше да пропуска прегръдките в неделните следобеди.
— Откъде знаеше, че ще съм тук? — попита той Катерина.
— Отгатнах.
— Радвам се да ви видя, обаче е опасно да сте в центъра на града.
Катерина огледа разхождащото се из парка множество.
— Струва ми се достатъчно безопасно.
Григорий нямаше как да възрази. Не се забелязваха признаци за опасност.
Майката и детето продължиха да се разхождат около замръзналото езеро. Григорий остана без дъх, когато видя как Владимир се отделя от нея и почти веднага пада. Катерина го вдигна, успокои го и двамата продължиха да вървят. Изглеждаха толкова уязвими. Какво ли щеше да стане с тях?
Когато се върнаха, Катерина каза, че ще прибере детето у дома да поспи.
— Вървете по задните улици — посъветва я Григорий. — Стойте настрана от тълпите. Не знам какво може да стане.
— Добре.
— Обещай.
— Обещавам.
През този ден Григорий не видя кръвопролития, но вечерта в казармата чу други истории от останалите групи. На Знаменския площад на войниците било наредено да стрелят по демонстрантите и загинали четиридесет души. Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето на Григорий. Катерина може да загине просто докато върви по улицата!
Другите войници бяха не по-малко гневни от него и страстите в столовата почнаха да се разгарят. Григорий долови настроението на хората, качи се на една маса и се залови да ръководи разговорите — призова за ред и подкани войниците да се изкажат един по един. Вечерята бързо се превърна в събрание. Григорий първо покани Исак, добре познат на останалите като звездата на полковия футболен отбор.
— Постъпих в армията, за да убивам немци, а не руси — заяви Исак. Надигна се одобрителен рев. — Демонстрантите са наши братя и сестри, наши майки и бащи и едничкото им престъпление е че искат хляб!
Григорий познаваше всички болшевики в полка и ги покани да говорят, като при това внимаваше да посочва и други войници, за да изглежда непредубеден. Обикновено войниците внимаваха и не изказваха мненията си от страх да не ги докладват и да не ги накажат. Днес обаче явно не ги беше грижа.