Рано сутринта обаче към взвода се присъедини един полицейски отряд. Григорий с ужас забеляза, че начело на полицаите е старият му враг Михаил Пински. Пински явно не страдаше от недостига на хляб — облото му лице беше по-тлъсто от всякога, а полицейската униформа му беше тясна в кръста. Носеше високоговорител. Мишоликият му партньор Козлов не се мяркаше наоколо.
— Познавам те — рече Пински на Григорий. — Работеше в завода на Путилов.
— Докато не направи така, че да ме вземат в армията.
— Брат ти е убиец, обаче се измъкна в Америка.
— Така казваш ти.
— Днес никой няма да премине реката тук.
— Ще видим.
— Очаквам пълно съдействие от твоите хора, ясно?
— Не те ли е страх? — попита Григорий.
— От тълпата? Не говори глупости.
— Не, имам предвид от бъдещето. Представи си, че революционерите постигнат своето. Как мислиш ще постъпят с теб? Ти цял живот тормозиш слабите, биеш хората, преследваш жените и взимаш подкупи. Не се ли боиш от деня за разплата?
Пински размаха показалеца на облечената си в ръкавица ръка по посока на Григорий.
— Ще те докладвам като подривен елемент — каза той и си тръгна.
Григорий сви рамене. Вече не беше толкова лесно за полицията да арестува когото си поиска. Исак и останалите можеха да се разбунтуват, ако арестуват Григорий, и офицерите знаеха това.
Денят започна спокойно, но Григорий забеляза малко работници по улиците. Много фабрики бяха затворени, понеже не можеха да набавят гориво за парните машини и за пещите. Други предприятия стачкуваха — работниците искаха още пари, за да плащат повишените цени на всичко или отопление за ледените цехове, или обезопасяване на опасните машини. Явно никой нямаше да работи днес. Но слънцето грееше бодро и хората не възнамеряваха да стоят у дома. И действително по-късно сутринта Григорий видя как по Самсониевски проспект се задава голяма тълпа мъже и жени в опърпаните дрехи на фабрични работници.
Григорий разполагаше с тридесет войника и двама ефрейтора. Беше ги разположил в четири редици по осем през пътя и така затваряше достъпа до моста. Хората на Пински бяха приблизително толкова, половината пешаци и половината на коне. Пински ги нареди отстрани на пътя.
Григорий току поглеждаше с тревога приближаващите демонстранти. Не можеше да предвиди какво ще се случи. Той самият можеше да предотврати кръвопролитието като окаже само символична съпротива и после пусне гражданите да преминат. Ала не знаеше какво ще прави Пински.
Протестиращите приближиха. Бяха стотици. Не, хиляди. Мъже и жени в сини рубашки и извехтели ватенки. Повечето носеха червени ленти на ръкавите или червени панделки на реверите. На знамената им пишеше Долу царя и Хляб, мир и земя. Григорий заключи, че това вече не е просто протест, а политическо движение.
Когато водачите дойдоха още по-близо, Григорий долови нарастващата тревога на войниците.
Той излезе напред да пресрещне демонстрантите. С изненада установи, че начело е Варя, майката на Константин. Посивялата й коса беше прибрана под червена забрадка. Варя носеше червено знаме с яка дръжка.
— Здравей, Григорий Сергеевич — дружелюбно рече тя. — Ще ме застреляш ли?
— Не, няма. Но не мога да отговарям за полицията.
Варя спря, но останалите продължиха напред, притискани от хилядното множество. Григорий чу как Пински праща конните полицаи напред. Конните полицаи се наричаха „фараони“ и гражданите ги мразеха най-много. Бяха въоръжени с камшици и палки.
— Искаме само да работим и да изхранваме семействата си — каза Варя. — Не искаш ли и ти същото, Григорий?
Демонстрантите не влизаха в сблъсък с войниците и не опитваха да минат край тях. Те се пръснаха по брега от двете страни на моста. Фараоните на Пински нервно минаваха с конете си по пътеката край реката, за да попречат на хората да слязат на леда, но не бяха достатъчно, за да представляват непрекъсната преграда. Нито един от протестиращите обаче не искаше да тръгне пръв и така известно време имаше застой.
Поручик Пински вдигна рупора пред лицето си.
— Върнете се! — извика той. Инструментът му беше просто огънат на фуния лист ламарина и усилваше гласа му съвсем слабо.
— Не можете да влезете в центъра на града. Запазете ред и се върнете по работните си места. Това е полицейска заповед. Върнете се.