— И сега какво, господин старшина?
Григорий нямаше намерение да отстъпи заради предстоящото наказание. Царят избиваше народа си. Е, народът щеше да отвърне на огъня.
— Към казармите — рече Григорий. — Да въоръжим работническата класа! — той грабна червеното знаме на Варя. — След мен!
Тръгна обратно по Самсониевски проспект. Войниците вървяха след него, направлявани от Исак, а зад войниците идваха демонстрантите. Григорий не беше сигурен какво точно ще прави, но и не изпитваше нужда от план — докато крачеше начело на тълпата, имаше чувството, че може да направи всичко.
Часовият отвори портите на казармата пред войниците и успя да ги затвори за демонстрантите. С чувството, че е непобедим, Григорий поведе процесията през плаца към арсенала. Поручик Кирилов излезе от щаба, видя тълпата и хукна към нея.
— Войници! — викна той. — Стой! Спрете на място!
Григорий не му обърна внимание.
Кирилов спря и извади револвера си.
— Стой! Спри или ще стрелям!
Двама или трима войници от взвода на Григорий вдигнаха пушките си и стреляха по поручика. Няколко куршума го удариха и той падна окървавен на земята.
Григорий продължи.
Двама войници пазеха арсенала. Те не опитаха да спрат Григорий. Той използва последните два куршума в пълнителя си, за да разбие ключалката на тежките дървени врати. Тълпата нахлу в арсенала и хората почнаха да се блъскат и бутат, за да се доберат до оръжията. Неколцина от войниците на Григорий се заеха с разпределението. Отвориха дървените сандъци с пушките и револверите и ги раздадоха заедно с кутии с муниции.
„Това е то“, рече си Григорий. „Това е революция.“ Беше едновременно въодушевен и ужасен.
Въоръжи се с два офицерски револвера Наган, презареди пушката и натъпка джобовете си с муниции. Не беше сигурен какво възнамерява да прави, но сега, когато вече беше престъпник, имаше нужда от оръжия.
Останалите войници в казармата се включиха в разграбването на арсенала и не след дълго всички бяха въоръжени до зъби.
Понесъл червеното знаме на Варя, Григорий изведе тълпата от казармата. Всички демонстрации отиваха в центъра на града. Заедно с Исак, Яков и Варя той прекоси моста и тръгна по Литейни проспект към богатото сърце на Петроград. Имаше чувството, че лети или сънува, все едно беше погълнал голяма глътка водка. С години беше говорил за отхвърлянето на властта на режима и днес го направи. От това се чувстваше като нов човек, различно създание, птица във въздуха. Спомни си думите на стареца, който го беше заговорил след убийството на майка му. „Дано живееш дълго“, рече старецът, докато Григорий се отдалечаваше от площада, понесъл тялото на майка си, „достатъчно дълго, та да отмъстиш на кървавия цар за злото, което стори днес“. „Желанието ти може да се сбъдне днес, старче“, развълнувано мислеше Григорий.
Първи картечен полк не беше единственият разбунтувал се тази сутрин. Когато стигнаха до другия край на моста, Григорий се въодушеви още повече — улиците бяха пълни с войници, които бяха нахлупили кепетата наопаки и бяха разкопчали куртките си, просто за да нарушат устава. Повечето се кипреха с червени ленти на ръкавите или червени панделки на реверите, за да покажат, че са революционери. Наоколо бръмчаха неумело шофирани откраднати коли, от чиито прозорци стърчаха дула на пушки и щикове, а на коленете на войниците вътре седяха смеещи се момичета. Постовете и пропускателните пунктове от предния ден бяха изчезнали. Улиците бяха превзети от народа.
Григорий забеляза заведение със счупени прозорци и разбита врата. Отвътре излязоха войник и момиче с бутилки в ръце и се запрепъваха по натрошените стъкла. В съседство съдържателят на кафене беше изнесъл маса пред вратата и предлагаше чинии с пушена риба и нарязана наденица. Стоеше до масата, с червената панделка на ревера и с нервна усмивка канеше войниците да се черпят. Григорий предположи, че се старае да не разбият и разграбят и неговото заведение.
Колкото повече се приближаваха към центъра на града, толкова по-карнавална ставаше атмосферата. Макар да беше едва пладне, някои хора бяха съвсем пияни. Момичетата явно с радост целуваха всички с червени ленти и Григорий забеляза как един войник открито си играе с едрите гърди на усмихната жена на средна възраст. Някои момчета бяха облечени във войнишки униформи и ходеха важно по улиците с шапки и големи ботуши, видимо чувствайки се освободени.
По улицата се зададе лъскав Ролс Ройс и тълпата опита да го спре. Шофьорът даде газ, обаче някой отвори вратата и го измъкна навън. Хората се блъскаха и се тъпчеха в колата. Григорий забеляза граф Маклаков, един от директорите на завода на Путилов, да се изнизва от задната седалка. Спомни си колко очарован беше Маклаков от княгиня Беа, когато тя посети фабриката. Тълпата освиркваше и подиграваше графа, но не го нападна, докато той бързо се отдалечаваше, затулил уши с кожената си яка. Девет-десет човека се натъпкаха в автомобила му и някой подкара с игриво натискане на клаксона.