Козлов се поизвърна, но му беше трудно от клекнало положение.
Григорий си възвърна равновесието и се качи още едно стъпало.
Козлов опита да извърти пушката. Тя беше стандартният Мосин-Наган, но с оптически мерник. Беше доста над метър дори без щик и Козлов не можеше да я завърти бързо. Григорий светкавично се приближи и дулото на пушката опря в лявото му рамо. Козлов безсмислено натисна спусъка и куршумът рикошира от извитата вътрешна стена на стълбището.
После Козлов скокна на крака изненадващо пъргаво. Имаше дребна глава и подло лице и с част от ума си Григорий разбра че е станал снайперист, за да си отмъсти на всички големи момчета — и момичета — които са го дразнели.
Григорий сграбчи пушката и двамата почнаха да се борят за нея лице в лице в тясната куличка, току до прозорчето. Григорий чу развълнувани викове и предположи, че хората на улицата ги виждат.
Той беше по-едър и по-силен и знаеше, че ще спечели пушката. Козлов също знаеше това и пусна оръжието. Григорий залитна назад. Полицаят мигновено измъкна късата си дървена палка и го халоса по главата. Григорий видя звезди. Замаяно забеляза как Козлов отново замахва. Вдигна пушката и бухалката се удари в дулото. Преди полицаят да успее да замахне отново, Григорий пусна пушката, грабна го за реверите на шинела и го вдигна.
Козлов беше мършав и лек. Григорий го подържа във въздуха за малко. После с всички сили го хвърли през прозореца.
Козлов сякаш летеше надолу много бавно. Слънцето отблясна от зелените ширити на униформата му, докато той се премяташе над парапета на покрива. В тишината отекна дълъг писък на неподправен ужас. После Козлов падна на земята с тупване, което се чу чак в камбанарията, и писъкът внезапно секна.
Тишината трая само миг и после се надигна приветствен рев.
Григорий осъзна, че хората поздравяват него. Виждаха полицейската униформа на земята и армейската униформа горе в куличката и разбираха какво се е случило. Григорий виждаше как излизат от входовете и иззад ъглите и застават на улицата, гледат нагоре към него, викат и го поздравяват. Той беше герой.
От това му стана неудобно. Докато участва във войната, уби няколко души и вече не се гнусеше, ала му беше трудно да се радва на нечия смърт, ако и Козлов да си заслужаваше да умре.
Остана горе още малко, докато хората продължаваха да го приветстват. Чувстваше се неловко. После влезе в кулата и заслиза по витата стълба.
Пътем си прибра пистолета и пушката. Влезе в църквата и видя, че отец Михаил боязливо го чака. Григорий насочи револвера към него.
— Трябва да те застрелям. Стрелецът, когото пусна на покрива, уби двама мои приятели и поне още трима човека. Ти си сатана и убиец, задето му позволи да го стори.
Свещеникът остана без думи от потрес, че го наричат сатана. Ала Григорий не можа да се насили да убие невъоръжен цивилен, затова само изсумтя отвратено и излезе.
Войниците от неговия взвод го очакваха и нададоха възторжен рев, когато той се появи. Не можа да им попречи да го понесат на раменете си.
Отгоре забеляза, че атмосферата на улицата се е променила. Хората бяха по-пияни и на всяка пресечка имаше по един-двама изпаднали в несвяст по входовете. С удивление видя, че по алеите мъжете и жените вече правят доста повече от това да се целуват. Всички бяха въоръжени — явно тълпата беше нападнала и други арсенали, може би и оръжейни фабрики. На всяко кръстовище имаше катастрофирали коли, като на места бяха дошли линейки и лекарите се грижеха за пострадалите. Децата също бяха навън, като момченцата определено си прекарваха славно — крадяха храна, пушеха цигари и играеха в изоставените автомобили.
Григорий забеляза как един магазин за кожени палта бива разграбен с професионална ефективност и съгледа Трофим, стар авер на Лев, да изнася палта от магазина и да ги товари на ръчна количка. Друг от приятелите на Лев, подкупният полицай Фьодор го наглеждаше. Фьодор сега беше навлечен със селски кожух, за да скрие униформата си. Престъпниците виждаха в революцията нова възможност.
Скоро войниците свалиха Григорий на земята. Вече се здрачаваше и на няколко места по улицата пламнаха огньове. Хората се насъбраха около тях, пиеха и пееха.
Григорий отвратено видя как десетинагодишно момченце отмъква пистолета на един изпаднал в несвяст войник. Оръжието беше дългоцевен Лугер Р08, каквито носеха немските артилеристи. Войникът навярно го беше взел от някой военнопленник. Момчето държеше пистолета с две ръце и ухилено го насочваше към падналия войник. Докато Григорий се приближи да отнеме оръжието, детето натисна спусъка и куршумът удари гърдите на пияния войник. Момчето изпищя, но в ужаса си продължи да натиска спусъка и да стреля. От отката ръцете му се вдигнаха и то продължи да сее куршуми. Уцели една старица и още един войник, преди осемте куршума да свършат. После изпусна пистолета.