Преди Григорий да успее да реагира на този ужас, чу вик и се обърна. На прага на затворена шапкарница се сношаваха мъж и жена. Жената беше опряла гръб в стената, полите й бяха вдигнати до кръста, бедрата й разтворени, а обутите й в ботуши крака — здраво запънати на земята. Мъжът, облечен в ефрейторска униформа, стоеше с присвити колене между бедрата й, панталоните му бяха разкопчани и той напираше. Войниците от взвода на Григорий стояха наоколо и ги насърчаваха с викове.
Мъжът явно свършваше. Отдръпна се припряно, извърна се и се закопча, а жената спусна полите си. Един войник на име Игор се обади:
— Я чакай. Мой ред е!
Вдигна дрехата на жената и се видяха белите й бедра.
Останалите пак се развикаха одобрително.
— Не! — отвърна жената и опита да го отблъсне. Беше пияна, но не и безпомощна.
Игор беше дребен и жилав, изненадващо силен. Той притисна жената до стената и сграбчи китките й.
— Хайде, с какво един войник е по-лош от друг.
Жената се бореше, обаче двама други войници я заловиха и я задържаха.
Първият й партньор се намеси.
— Ей, оставете я.
— Ти мина по реда си. Сега съм аз — заяви Игор и се разкопча.
Григорий беше отвратен.
— Престанете! — извика той.
Игор го изгледа нагло.
— Да не би да ми нареждаш като офицер, Григорий Сергеевич?
— Не като офицер, като човек! Стига, Игор, виждаш, че не те иска. Има достатъчно други жени.
— Аз искам тази — отвърна Игор и се огледа. — Всички я искаме, нали така, момчета?
Григорий пристъпи напред и застана с ръце на хълбоците.
— Вие мъже ли сте или псета? — кресна той. — Жената каза не!
Той обгърна раменете на Игор и продължи. — Кажи ми нещо, другарю. Има ли къде наоколо да пийне човек?
Игор се ухили, войниците завикаха, а жената се измъкна.
— Виждам хотелче отсреща — каза Григорий. — Да питаме ли съдържателя дали случайно не му се намира водка?
Мъжете одобриха и всички влязоха в хотела.
Във фоайето уплашеният собственик предлагаше безплатна бира. Григорий прецени, че човекът е разумен. Войниците пиеха бирата по-дълго, отколкото водката, и вероятността да почнат да буйстват беше по-малка.
Прие една чаша и отпи. Въодушевлението му беше изчезнало. Имаше чувството, че е бил пиян и е изтрезнял. Случката с жената го отврати, а малкото момче с автоматичния пистолет беше страховито. Революцията не беше просто да отхвърлиш оковите. Опасно беше да се въоръжава народът. Да се позволява на войниците да отнемат автомобилите на буржоазията се оказа почти смъртоносно. Дори привидно безопасната свобода да целуваш когото ти харесва след няколко часа беше довела войниците от взвода на Григорий до опит за изнасилване.
Това не можеше да продължава.
Трябваше да има ред. Григорий, разбира се, не искаше да се връщат старите привички. Царят им донесе опашки за хляб, жестока полиция и босоноги войници. Но трябваше да има свобода без хаос.
Григорий смутолеви, че му се пикае, и се измъкна от хората си. Тръгна обратно по Невски проспект. Народът беше спечелил днешната битка. Царската полиция и армейските офицери бяха победени. Ала ако това водеше единствено до оргия на насилие, нямаше да мине много и народът щеше шумно да поиска връщането на стария режим.
Кой управляваше? Думата отхвърли указа на царя и отказа да се разпусне, както вчера Керенски каза на Григорий. Парламентът беше повече или по-малко безсилен, но поне символизираше демокрацията. Григорий реши да иде до Таврическия дворец и да види какво става там.
Тръгна на север до реката, после на изток към Таврическите градини. Докато стигне, падна нощ. На класическата фасада на двореца имаше десетки прозорци и всички светеха. Няколко хиляди човека имаха същото хрумване като Григорий, затова широкият преден двор беше пълен с разхождащи се войници и работници.
Мъж с мегафон съобщаваше нещо, повтаряше го отново и отново. Григорий си проправи път по-напред, за да чуе.