— Групата на работниците от Комитета по военната промишленост е била освободена от затвора „Кръстовете“.
Григорий не знаеше кои са тези хора, но името им звучеше добре.
— Заедно с още другари те организираха временен изпълнителен комитет на Съюза на работническите депутати.
Идеята се хареса на Григорий. Съветът се състоеше от избрани представители. През 1905 година в Петербург имаше съвет. По онова време Григорий беше само на шестнадесет, но знаеше, че съветът е избран от фабричните работници и организира стачки. Водачът му беше обаятелният Лев Троцки, който оттогава се намираше в изгнание.
— Всичко това ще бъде официално обявено в извънредно издание на вестник Известия. Изпълнителният комитет е създал комисия по снабдяването с храни, която да се погрижи за изхранването на работниците и войниците. Освен това създаде и военна комисия в защита на революцията.
Не се каза нищо за Думата. Тълпата ликуваше, обаче Григорий се питаше дали войниците ще приемат заповедите на тази самоназначена военна комисия. И къде беше демокрацията във всичко това?
Краят на обявлението отговори на въпроса му.
— Комитетът се обръща към работниците и войниците да изберат представители в съвета възможно най-бързо и да ги изпратят тук, в двореца, за участие в новото революционно правителство!
Ето това искаше да чуе Григорий. Новото революционно правителство — съвет на работниците и войниците. Сега щеше да настане промяна без безредици. Изпълнен с въодушевление, Григорий излезе от двора и тръгна към казармата. Войниците все някога щяха да се върнат да поспят. Той нямаше търпение да им съобщи новината.
После за пръв път щяха да проведат избори.
IV
Следващата сутрин Първи картечен полк се събра на плаца, за да излъчи своя представител в Петроградския съвет. Исак предложи старшина Григорий Пешков.
Избраха го без опозиция.
Григорий беше доволен. Той познаваше живота и на войниците, и на работниците и щеше да донесе тръпчивия мирис на истинския живот в коридорите на властта. Никога нямаше да забрави корените си и да сложи цилиндър. Щеше да се погрижи вълненията да доведат до нещо по-добро, а не до изблици на насилие. Сега наистина имаше възможност да направи живота по-добър за Катерина и за Владимир.
Бодро прекоси Литейния мост, този път сам, и се отправи към Таврическия дворец. Първостепенната му задача трябваше да е хлябът. Катерина, Владимир и останалите два милиона и половина столичани трябваше да се хранят. И сега, след като беше поел отговорността — поне в собствените си представи — Григорий започна да се бои. Селските стопани и мелничарите в провинцията трябваше незабавно да пратят повече брашно на петроградските хлебопекарни, ала те нямаше да го сторят, докато не им се плати. Как съветът щеше да подсигури достатъчно пари? Григорий почна да се пита дали свалянето на правителството не е било по-лесната част.
Таврическият дворец се състоеше от дълга централна част и две крила. Григорий установи, че заседават и Думата, и съветът. Съвсем подходящо, Думата — старият парламент на средната класа — се помещаваше в дясното крило, а съветът в лявото. Но кой управляваше? Никой не знаеше. „Това трябва първо да се реши“, нетърпеливо си рече Григорий, преди да се заемат със същинските проблеми.
На стълбите пред двореца Григорий забеляза слабата фигура и буйната черна коса на Константин. С ужас установи, че дори не е опитал да го извести за смъртта на Варя. Но начаса видя, че приятелят му знае. Константин носеше черен шал, привързан на шапката, наред е червената лента на ръкава.
Григорий го прегърна.
— Видях как стана.
— Ти ли уби полицейския снайперист?
— Да.
— Благодаря ти. Но истинското отмъщение за майка ми ще бъде революцията.
Константин беше един от двамата депутати, избрани от Путиловата фабрика. Следобед прииждаха нови и нови депутати, така че рано вечерта в огромната Екатерининска зала бяха натъпкани три хиляди души. Почти всички бяха войници. Войската се делеше на полкове и взводове, та Григорий предположи, че изборите са били по-лесни за организиране, отколкото сред фабричните работници, много от които нямаха достъп до работните си места. Едни депутати бяха избрани от няколко десетки човека, а други — от хиляди. Демокрацията не беше толкова просто нещо колкото изглеждаше.
Някой предложи да се преименуват на Петроградски съвет на работническите и войнишките депутати и идеята беше одобрена с гръмовни аплодисменти. Явно нямаше процедура. Нямаше дневен ред, нямаше предлагане и одобряване на резолюции, нямаше механизъм на гласуване. Хората просто ставаха и говореха, често един през друг. На трибуната неколцина мъже с подозрително буржоазен фасон си водеха бележки и Григорий предположи че това са членовете на съставения вчера изпълнителен комитет. Поне някой водеше протокол.