— Към Петроградския гарнизон.
— И към всички войници от гвардията, пехотата и артилерията — допълни друг.
— И от флота.
— Отлично — отговори Соколов и записа. — За незабавно и точно изпълнение, предполагам?
— Да.
— И до петроградските работници, за сведение?
Григорий вече губеше търпение.
— Да, да. Сега. Кой предложи избираеми комитети?
— Аз — отговори войник с посивял мустак. Седеше на крайчеца на масата точно пред Соколов. Като че правеше диктовка, той рече — Всички войски трябва да съставят комитети от избрани представители.
Соколов пишейки, продължи:
— Във всички роти, батальони, полкове…
— Складове, батареи, ескадрони, бойни кораби…
Сивият мустак каза:
— Онези, които още не са избрали депутати, трябва да изберат.
— Именно — отвърна нетърпеливо Григорий. — Сега. Оръжията от всички видове, в това число и бронираните коли, са под контрола на батальонните и ротните комитети, а не на офицерите.
Няколко войници се съгласиха.
— Много добре — рече Соколов.
Григорий продължи:
— Всяка военна единица е подчинена на Съвета на работническите и войнишките депутати и на неговите комитети.
За пръв път Соколов вдигна поглед.
— Това означава, че съветът контролира армията.
— Да. Заповедите на военната комисия на Думата следва да се изпълняват, единствено когато не противоречат на решенията на съвета.
Соколов продължи да гледа Григорий.
— Така Думата е безсилна, както винаги. По-рано беше подчинена на прищевките на царя. Сега всяко решение ще изисква одобрението на съвета.
— Точно така — отговори Григорий.
— Следователно съветът е върховната власт.
— Запишете го.
Соколов записа.
— На офицерите се забранява да се отнасят грубо с другите чинове — каза някой.
— Добре — отвърна Соколов.
— И не бива да ни говорят на ти, все едно сме добитък или малки деца.
Григорий помисли, че тези клаузи са несъществени.
— Документът има нужда от заглавие — каза той.
— Какво предлагате? — попита Соколов.
— Какви са заглавията на предходните заповеди на съвета?
— Няма предходни заповеди — отговори Соколов.
— Това е то. Наречете го „Заповед номер едно“.
V
Григорий изпитваше огромно задоволство от това, че прокара първия си законодателен акт като избран представител. През следващите два дни имаше още няколко и текущата работа на революционното правителство го погълна дълбоко. Ала не спираше да мисли за Катерина и Владимир и в четвъртък вечерта най-сетне получи възможност да се измъкне да ги види.
Докато крачеше към югозападните покрайнини сърцето му беше изпълнено с мрачни предчувствия. Катерина беше обещала да страни от неприятностите, но петроградските жени бяха убедени, че революцията е толкова тяхна, колкото и на мъжете. Все пак започна на Международния ден на жените. Това не беше нещо Ново. Майката на Григорий загина в провалената революция през 1905 година. Ако Катерина беше решила да вземе Владимир и да иде в центъра на града, за да види какво става, нямаше да е единствената майка. А мнозина невинни загинаха — застреляни от полицията, стъпкани от тълпата, прегазени от пияни войници в крадени коли или застигнати от заблудени куршуми. Когато влезе в старата къща, със страх зачака да го посрещне някоя от другите наемателки, която с мрачно лице и сълзи на очи да му каже „Случи се нещо ужасно“.
Григорий се качи по стълбите, почука на вратата и влезе. Катерина скочи от стола си и се хвърли в прегръдките му.
— Жив си! — възкликна тя и го целуна нетърпеливо. — Така се тревожех! Не знам какво бихме правили без теб.
— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано. Сега съм депутат в съвета.
— Депутат! — Катерина засия от гордост. — Моят мъж!
Тя го прегърна.
Григорий наистина я беше впечатлил. Досега това не се беше случвало.
— Депутатът е просто представител на хората, които са го избрали — скромно рече той.
— Но хората винаги избират най-умните и най-стабилните.
— Е, поне опитват.
Стаята беше мъждиво осветена от една маслена лампа. Григорий остави на масата пакет. С новото си положение нямаше затруднения да получава храна от кухните в казармата.
— Вътре има и кибрит и едно одеяло — каза той.