Выбрать главу

— Благодаря ти!

— Надявам се да сте стояли у дома, доколкото е възможно. Все още е опасно по улиците. Ние опитваме да правим революция, но някои просто вилнеят.

— Почти не съм излизала. Чаках вести от теб.

— Как е нашето момченце?

Владимир спеше в ъгъла.

— Липсва му неговият татко.

Имаше предвид Григорий. Не той беше искал Владимир да го нарича „татко“, но прие хрумването на Катерина. Нямаше вероятност някога да видят Лев отново — нямаха вести от него вече близо три години — така че детето никога нямаше да узнае истината и навярно така беше по-добре.

— Съжалявам, че спи. Той обича да те вижда — каза Катерина.

— Ще говоря с него сутринта.

— Можеш да останеш тук? Прекрасно!

Григорий седна, а Катерина коленичи пред него и събу ботушите му.

— Изглеждаш уморен.

— Уморен съм.

— Да си лягаме. Късно е.

Започна да разкопчава куртката му, а Григорий се облегна назад и я остави.

— Генерал Хабалов се крие в Адмиралтейството — рече той. Бояхме се, че може да отвоюва железопътните гари, но той дори не опита.

— Защо?

Григорий сви рамене.

— От страх. Царят нареди на Иванов да тръгне срещу Петроград и да установи военна диктатура, обаче войниците на Иванов се разбунтуваха и походът беше отменен.

Катерина се свъси.

— Нима старите управляващи просто са се предали?

— Така изглежда. Странно, нали? Но явно няма да има контрареволюция.

Легнаха си — Григорий по бельо, а Катерина с рокля. Никога не се събличаше пред него. Може би смяташе, че трябва да скрие нещо. Това беше една от странностите й, които Григорий приемаше не без съжаление. Взе я в прегръдките си и я целуна. Когато проникна в нея, тя каза:

— Обичам те.

Григорий се почувства най-щастливият мъж на света.

По-късно Катерина сънливо попита:

— Какво ще стане после?

— Ще има учредително събрание след всеобщи, преки, тайни и равни избори. Дотогава Думата съставя временно правителство.

— Кой ще го оглави?

— Лвов.

Катерина се изправи в леглото.

— Княз? Защо?

— Нужно им е доверието на всички класи.

— Всички класи могат да вървят по дяволите! — Гневът я правеше още по-красива, лицето й поруменяваше, а очите й заблестяваха. — Работниците и войниците направиха революцията. За какво ни е доверието на други?

Същият въпрос по-рано тормозеше и Григорий, но отговорът го убеди, че така трябва.

— Нужно ни е фабрикантите отново да отворят предприятията си, търговците на едро отново да снабдяват града и магазинерите да заработят.

— Ами царят?

— Думата иска той да абдикира. Пратили са двама делегати в Псков да му предадат.

Катерина зяпна.

— Да абдикира? Царят? Та това е краят.

— Да.

— Възможно ли е?

— Не знам. Утре ще разберем.

VI

В петък разговорите в Екатерининската зала в Таврическия дворец протичаха безцелно. Две-три хиляди мъже и няколко жени се тълпяха в помещението и въздухът тежеше от тютюнев дим и смрадта на немитите войници. Чакаха да чуят какво ще предприеме царят.

Разговорите често бяха прекъсвани за съобщения. Някои не бяха важни — войник ставаше да каже, че батальонът му е създал комитет и е арестувал полковника. Друг път дори не бяха съобщения, а речи, в които се призоваваше за защита на революцията.

Но Григорий веднага разбра, че нещо различно се случва, когато един сивокос старшина се качи на трибуната с поаленяло лице и останал без дъх. Държеше лист хартия и призоваваше за тишина.

Бавно и на висок глас той заговори:

— Царят е подписал документ…

Овациите започнаха още след тези думи. Старшината извиси глас:

— … по силата на който се отказва от короната.

Овациите прераснаха в рев. Григорий беше във възторг. Нима наистина се беше случило? Нима мечтата се беше сбъднала?

Старшината вдигна ръка за тишина. Още не беше свършил.

— … и заради крехкото здраве на дванадесетгодишния си син Алексей той е посочил за наследник великия княз Михаил, по-младия брат на царя.

Аплодисментите се превърнаха в недоволни викове.

— Не! — изкрещя Григорий и гласът му се изгуби сред хилядите.

След няколко минути залата почна да утихва и тогава отвън се чу още по-могъщ рев. Тълпата в двора трябва да беше узнала същата новина и я приемаше със същото негодувание.