— Тишина, войници! — провикна се той.
Пеенето постепенно стихна.
— Празнуваме свалянето на руския цар! — обясни Били.
Фиц ядно отвърна:
— Той беше законен владетел и онези, които го свалиха, са престъпници. Без повече песни.
Презрението на Били към Фиц се засили още малко.
— Царят беше тиранин, който изби хиляди свои поданици и днес всички цивилизовани хора ликуват.
Фиц го огледа по-отблизо. Вече не носеше превръзка, но левият му клепач си остана отпуснат.
— Сержант Уилямс. Трябваше и сам да се досетя. Познавам те. Познавам и семейството ти.
„И още как“, рече си Били.
— Сестра ти агитира за мир.
— Вашата сестра също — отвърна Били и Робин Мортимър се разсмя неудържимо, после внезапно млъкна.
Фиц се обърна към Били.
— Още една дума на неподчинение и отиваш на съд.
— Виноват, господин полковник — отговори Били.
— Сега всички се успокойте. И никакви песни.
— Да живее революцията — тихо каза Били.
Фиц се престори, че не чува.
В Лондон княгиня Беа извика:
— Не!
— Помъчи се да запазиш спокойствие — рече Мод, която току-що й бе съобщила новината.
— Не могат! — викаше Беа. — Не могат да накарат обичния ни цар да абдикира! Той е баща на народа!
— Може би така е най-добре…
— Не ти вярвам! Това е злостна лъжа!
Вратата се отвори и Граут надникна с тревожно изражение.
Беа грабна една японска ваза със сухи цветя и я захвърли в другия край на стаята. Тя се удари в стената и се пръсна.
Мод потупваше Беа по рамото и нареждаше:
— Спокойно, спокойно.
Не знаеше какво друго да прави. На нея самата й беше приятно, че царят е свален, но в същото време съчувстваше на Беа, за която цял един начин на живот беше разрушен.
Граут шавна с пръст и една уплашена прислужничка влезе в стаята. Икономът посочи счупената ваза и жената почна да събира парчетата.
Съдовете за чая бяха сервирани — чаши, чинийки, чайници, канички с мляко и сметана, захарници. Беа със замах помете всичко на пода.
— Революционерите ще избият всички!
Икономът коленичи и почна да чисти.
— Не се вълнувай — каза Мод.
Беа заплака.
— Горката царица! И децата! Какво ще стане с тях?
— Може би трябва да полегнеш за малко — рече Мод. — Ела, ще те заведа в стаята ти.
Тя улови Беа за лакътя и княгинята се остави да я отведе.
— Това е краят на всичко — хлипаше Беа.
— Нищо, нищо. Може би е едно ново начало.
Етел и Бърни бяха в Абъроуен. За тях това беше нещо като меден месец. Етел с удоволствие показваше на Бърни местата от своето детство: входа на мината, параклиса, училището. Дори го разходи из Тай Гуин — Фиц и Беа не бяха тук — макар че не го заведе в апартамента Гардения.
Бяха отседнали у семейство Грифитс, които отново предложиха на Етел стаята на Томи, и така не се наложи да притесняват дядо. Седяха в кухнята на госпожа Грифитс, когато мъжът й Лен, атеист и социалист революционер, нахълта с вестник в ръка.
— Царят е абдикирал! — съобщи той.
Всички завикаха и заръкопляскаха. Цяла седмица научаваха за вълненията в Петроград и Етел се питаше как ще свърши всичко.
— Кой е поел властта? — попита Бърни.
— Временно правителство начело с княз Лвов — отговори Лен.
— Не е голяма победа за социализма значи — рече Бърни.
— Не е.
— Горе главата, момчета, нещата стават едно по едно! — намеси се Етел. — Да идем в Двете корони да го отпразнуваме. Ще оставя Лойд у госпожа Понти за малко.
Жените си сложиха шапките и всички отидоха в кръчмата. Само за час заведението се препълни. Етел с изумление видя, че идват и родителите й. Госпожа Грифитс също ги забеляза и попита:
— Какво правят те тук, по дяволите?
След няколко минути таткото на Етел стъпи на един стол и призова за тишина.
— Знам, че някои от вас са изненадани да ме видят тук, обаче специалните случаи изискват специални действия. — Той показа една халба. — Не съм изменил на навиците си, но стопанинът беше така добър да ми предложи чаша чешмяна вода. — Всички се разсмяха. — Тук съм, за да споделя с моите съседи победата в Русия. — Вдигна чашата. — Наздраве за революцията!