— От името на Петроградския съвет и революцията приветстваме завръщането Ви в Русия. Но…
Григорий се обърна към Константин и въпросително вдигна вежди. Това „но“ му се струваше твърде неуместно в началото на приветствената реч. Константин сви кокалестите си рамене.
— Но ние вярваме, че основната задача на революционната демокрация днес се състои в това да браним революцията от всички атаки… — тук Чхеидзе поспря и после продължи натъртено — … вътрешни или външни.
— Това не е посрещане, а предупреждение — промърмори Константин.
— Вярваме, че за да се постигне това, е нужно не разединение, а съюз на всички революционери. Надяваме се, че в съюз с нас, и вие ще преследвате същите цели.
Някои делегати вежливо изръкопляскаха.
Ленин не бързаше да отговори. Огледа лицата наоколо, после вдигна очи към пищно украсения таван. След това преднамерено обидно обърна гръб на Чхеидзе и заговори на множеството.
— Другари, войници, моряци и работници! — подхвана той, умишлено изключвайки буржоазните парламентаристи. — Поздравявам ви като авангард на световната пролетарска армия. Днес или може би утре европейският империализъм може да рухне. Вашата революция сложи началото на нова епоха. Да живее световната социалистическа революция!
Всички го аплодираха. Григорий беше изумен. Току-що бяха направили революцията в Петроград, а и нейните резултати още бяха под въпрос. Как биха могли да мислят за световна революция? Въпреки това идеята го развълнува. Ленин беше прав — всички трябваше да се обърнат срещу господарите, които бяха пратили толкова много хора на смърт в безсмислената световна война.
Ленин се отдели от делегацията и излезе на гаровия площад.
Посрещачите нададоха рев. Войниците на Исак вдигнаха Ленин върху подсиления покрив на една бронирана кола. Светлината на прожектора спря върху него. Ленин свали шапката си.
Гласът му беше монотонен и джавкащ, обаче думите му бяха наелектризиращи.
— Временното правителство предаде революцията! — викна той.
Хората го приветстваха. Григорий се изненада — не знаеше, че толкова много хора мислят като него.
— Тази война е една хищническа империалистическа война. Ние не искаме да участваме в това срамно империалистическо изтребление на хора. Със събарянето на капитала ние можем да сключим демократичен мир!
Тези думи получиха още по-шумно одобрение.
— Не искаме лъжите и измамите на буржоазния парламент! Единствената възможна форма на управление е съвет на работническите депутати. Всички банки трябва да бъдат национализирани и поставени под управлението на съвета. Всички частни земи трябва да бъдат конфискувани. И всички офицери в армията трябва да бъдат избираеми!
Мнението на Григорий беше съвсем същото и той викаше и махаше заедно с почти всички посрещачи.
— Да живее революцията!
Множеството полудя.
Ленин слезе от покрива на колата и влезе вътре. Машината потегли бавно. Тълпата я обгради и я последва, развяла червените знамена. Военният оркестър се присъедини към процесията и засвири марш.
— Според мен, това е човекът! — заяви Григорий.
— И според мен — отвърна Константин.
Двамата последваха процесията.
Двадесет и пета глава
Май и юни 1917 година
I
На дневна светлина нощният клуб Монте Карло изглеждаше ужасно, но Лев Пешков си го обичаше. Дървенията беше изподрана, боята се лющеше, тапицерията беше лекьосана и килимът беше осеян с фасове. За Лев обаче това беше раят. На влизане целуна момичето на гардероба, почерпи портиера с пура и посъветва бармана, който вдигаше някаква каса, да внимава.
Управител на нощен клуб — това беше идеална работа за Лев. Основната му отговорност беше да следи никой да не краде. Лев знаеше как да го направи, тъй като самият той беше крадец. Останалите му задължения се състояха просто в това да се грижи зад бара винаги да има достатъчно пиене и на сцената да свири приличен оркестър. Получаваше заплата, безплатни цигари и всичкото пиене, което можеше да погълне, без да падне. Винаги се обличаше официално и затова се чувстваше като принц. Йосиф Вялов го беше оставил да ръководи заведението както намери за добре. Щом имаше печалба тъстът не проявяваше друг интерес към клуба. Само от време на време се появяваше с приятелчетата си да погледа програмата.