Лев имаше само един проблем — съпругата си.
Олга се беше променила. През лятото на 1915 година в продължение на няколко седмици тя изгаряше за секс и непрестанно жадуваше за тялото на Лев. Но той вече знаеше, че това не е характерно за нея. След като се ожениха, всичко, което той правене не й харесваше. Искаше Лев да се къпе всеки ден, да ползва четка за зъби и да престане да пърди. Не обичаше да танцува, нито да пие. Молеше Лев да не пуши. Никога не посещаваше клуба. Двамата спяха в отделни легла. Казваше му, че е от долен произход.
— Аз наистина съм от долен произход. Нали затова бях шофьор — отговаряше Лев.
Олга продължаваше да е недоволна.
Затова Лев нае Марга.
Сега старата му изгора беше на сцената и репетираше нов номер с оркестъра. Две негърки със забрадки бършеха масите и метяха пода. Марга беше облечена в тясна рокля, а червилото й беше ярко. Лев й беше дал работа като танцьорка, без да знае дали е добра. Оказа се, че Марга е не просто добра — тя беше звезда. В момента пееше дрезгаво някаква неприлична песен — как цяла нощ чака любимият й да дойде: „Чувствам се безпомощна, но заради очакването ми става по-сладко, когато той дойде“.
Лев знаеше отлично какво иска да каже.
Гледа я, докато свърши песента. Марга слезе от сцената и го целуна по бузата. Той взе две бутилки бира и я последва в гримьорната.
— Отлично изпълнение — похвали я на влизане.
— Благодаря. — Марга лапна бутилката и я надигна. Лев гледаше червените й устни. Тя пи дълго. Забеляза, че я наблюдава, преглътна и се усмихна. — Това да ти напомня нещо?
— Можеш да се обзаложиш, че е така.
Лев я прегърна и прокара ръце по тялото й. След няколко минути тя коленичи, разкопча панталоните му и го пое с уста. Много беше добра, най-добрата, която Лев познаваше. Или наистина й доставяше удоволствие, или беше най-добрата актриса в цяла Америка. Той затвори очи и въздъхна от удоволствие.
Вратата се отвори и влезе Йосиф Вялов.
— Значи е вярно! — гневно рече той.
Двама от разбойниците му, Иля и Тео, го последваха в гримьорната.
Лев се уплаши не на шега. Трескаво се мъчеше едновременно да се закопчае и да се извини.
Марга пъргаво се изправи и избърса уста.
— Намирате се в моята гримьорна! — протестира тя.
Вялов отговори:
— А ти се намираш в моя клуб. Но не за дълго. Уволнена си. — После се обърна към Лев. — Щом си женен за дъщеря ми, няма да чукаш прислугата!
— Той не ме чукаше, Вялов, не забеляза ли? — дръзко се обади Марга.
Вялов я удари през устата. Тя извика и падна, а от устните й се процеди кръв.
— Уволних те вече. Изчезвай.
Марга си взе чантата и излезе.
Вялов погледна Лев.
— Задник такъв. Не направих ли достатъчно за тебе?
— Съжалявам, татко.
Лев се ужасяваше от тъста си. Вялов можеше да направи всичко: хората, които не му се нравеха, бяха бити, измъчвани, осакатявани или убивани. Беше безмилостен и не се боеше от закона. Беше могъщ като царя, по своя си начин.
— Не си прави труда да ми казваш, че ти е за пръв път — продължи Вялов. — Чувам слухове за това, откакто те назначих тук.
Лев не каза нищо. Слуховете бяха верни. Имаше и други момичета, но не и след като нае Марга.
— Местя те — рече Вялов.
— Какво искаш да кажеш?
— Махам те от клуба. Тук има прекалено много момичета.
Сърцето на Лев се сви. Обичаше Монте Карло.
— А какво ще правя?
— Долу на пристанището имам една леярна. Там жени не работят. Директорът се разболя, та е в болница. Можеш да наглеждаш предприятието от мое име.
— В леярната? — Лев направо не можеше да повярва. — Аз?
— Работил си в завода на Путилов.
— В конюшните!
— И във въгледобивна мина.
— Пак с конете.
— Е, обстановката ти е позната.
— Да. И я ненавиждам!
— Да съм те питал какво ти харесва? За Бога, току-що те спипах със смъкнати панталони. Имаш късмет, че не стана по-лошо.
Лев млъкна.
— Излизай и се качвай в проклетата кола — нареди Вялов.
Лев излезе от гримьорната и мина през клуба, а Вялов вървете по петите му. Направо не му се вярваше, че си отива завинаги, барманът и гардеробиерката зяпаха, усетили, че нещо не е наред.
— Отговаряш за клуба тази вечер, Иване — обърна се Вялов към бармана.
— Добре, шефе.
Вяловият Пакард Туин Сикс беше паркиран до бордюра. До него гордо стоеше новият шофьор, някакво хлапе от Киев. Завтече се да отвори задната врата. Поне се возя отзад, помисли си Лев.