— Тогава кажете на американските кораби да не влизат в зоната на бойните действия! — Дорис изглеждаше сърдита и Гас допусна, че двамата с Чък са водили този спор и преди. Несъмнено гневът й се подхранваше от страха, че Чък може да постъпи в армията.
За самия Гас тези въпроси бяха прекалено нюансирани, та да може страстно да се произнася кое е правилно и кое е погрешно. Той внимателно отговори:
— Да, това е една възможност, която президентът обмисли. Но това означава да приемем, че е във властта на Германия да определя къде американските кораби могат и къде не могат да плават.
— Ние не можем да бъдем разигравани така нито от Германия, нито от някой друг! — раздразнено рече Чък.
Дорис беше несъкрушима.
— Ако това ще спаси живот, защо не?
— Като че ли повечето американци са на мнението на Чък — каза Гас.
— Това не означава, че са прави.
— Уилсън вярва, че президентът трябва да се отнася към общественото мнение така, както платноходът се отнася към вятъра — използва го и никога не върви право срещу него.
— Тогава защо ни е мобилизация? Това заробва американските мъже!
Чък отново се намеси.
— Не намираш ли, че е честно всички ние да имаме равна отговорност в това да се сражаваме за страната ни?
— Ние имаме професионална армия. Тези мъже поне са във войската доброволно.
— Армията ни се състои от сто и тридесет хиляди души — отговори Гас. — В тази война това е нищо. Ще ни трябва поне един милион.
— Още хора, които да загинат — каза Дорис.
— Казвам ти, в банката адски се радваме — обясни Чък. — Дали сме назаем много пари на американски компании, които снабдяват Антантата. Ако германците спечелят и англичаните и жабарите не могат да си платят дълговете, ще сме в голяма беда.
Дорис се умисли.
— Не знаех това.
Чък я потупа по ръката.
— Не се тревожи, скъпа. Това няма да стане. Съюзниците ще спечелят, особено с помощта на Съединените щати.
— Имаме и още една причина да воюваме — додаде Гас. — Когато войната свърши, Съединените щати ще могат да участват на равна нога в следвоенното уреждане. Това може и да не звучи много важно, но мечтата на президента Уилсън е да се създаде едно общество на народите, което да решава бъдещите спорове без да се налага да се избиваме едни други. — Той погледна Дорис. — Ти би трябвало да поддържаш тази идея.
— Сигурно.
Чък смени темата.
— Какво те води у дома, Гас? Като оставим настрана желанието да обясниш решенията на президента на нас, простите хорица.
Гас им разказа за стачката. Говореше лековато, като на светска вечеря, но всъщност се тревожеше. Металообработващото предприятие на Бъфало беше много важно за войната, а той не беше сигурен как може да върне хората на работа. Малко преди преизбирането си Уилсън беше уредил националната железопътна стачка и явно си мислеше, че намесата в индустриалните спорове е естествена част от политическия живот. За Гас това беше тежка отговорност.
— Знаеш кой притежава предприятието, нали? — попита Чък. Гас беше проверил.
— Вялов.
— А кой го управлява от негово име?
— Не знам.
— Зет му, Лев Пешков.
— О, не знаех това — отговори Гас.
III
Лев беше бесен заради стачката. Профсъюзът искаше да се възползва от неговата неопитност. Той беше убеден, че Брайън Хол и работниците са преценили, че е слаб. Беше твърдо решен да им докаже, че грешат.
Опита с разумни доводи.
— Господин Ви трябва да си върне част от парите, които загуби в тежките години — каза той на Хол.
— Да, а работниците трябва да си върнат част от парите, които те загубиха при намаляването на заплатите! — отвърна Хол.
— Не е същото.
— Не, не е — съгласи се Хол. — Вие сте богати, а те са бедни. За тях е по-трудно.
Хол беше влудяващо остроумен.
Лев отчаяно искаше да си върне благоразположението на Вялов. Опасно беше човек да допуска някой като Йосиф Вялов да е недоволен от него продължително време. Работата беше, че Лев разполагаше единствено с чара си, а той не действаше на Вялов.
Но тъстът го подкрепяше за фабриката.
— Понякога трябва да ги оставиш да стачкуват — казваше той. — Не върши работа да отстъпваш. Трябва само да се държиш. Като почнат да огладняват, стават по-сговорчиви.
Лев обаче знаеше колко бързо се мени мнението на Вялов.