Той имаше собствен план как да ускори края на стачката. Щеше да използва силата на пресата.
Лев членуваше в градския яхт-клуб, благодарение на тъста си, който накара да го изберат. Повечето от водещите бизнесмени в града членуваха в клуба, включително Питър Хойл, редактор на Бъфало Адвъртайзър. Един следобед Лев отиде при Хойл в клуба, в началото на авеню „Портър“.
Вестникът беше консервативен, винаги призоваваше за стабилност и винеше за всички проблеми чужденците, негрите и социалистите-смутители. Хойл беше внушителен мъж с черни мустаци, приятел на Вялов.
— Здравейте, млади ми Пешков — рече той. Гласът му беше мощен и дрезгав, като че по навик се надвикваше с печатарската преса. — Чувам, че президентът е пратил сина на Кам Дюър тук да уреди вашата стачка.
— Доколкото знам. Но още не сме се срещнали.
— Познавам го. Наивник. Няма какво толкова да се тревожите.
Лев беше съгласен. През четиринадесета година в Петербург измъкна от Гас Дюър един долар, а миналата година му отне годеницата с не по-малка леснина.
— Исках да разговарям с Вас за стачката — рече той и се настани в коженото кресло срещу Хойл.
— Вестникът ми вече заклейми стачниците като неамерикански социалисти и революционери — отвърна Хойл. — Какво още можем да направим?
— Наречете ги вражески агенти. Те бавят производството на машини, от които нашите момчета ще имат нужда, когато стигнат в Европа. А самите работници са освободени от военна служба!
— И това е гледна точка — свъси се Хойл. — Но ние още не знаем дали задължителната военна служба ще действа.
— Със сигурност ще изключва военната промишленост.
— Така е.
— На всичко отгоре искат повече пари. Много хора биха приели по-малко за работа, която ги спасява от войската.
Хойл извади бележник от джоба на сакото си и почна да пише.
— Да вземат по-малко пари за работа, която ги освобождава от военна служба — промърмори той.
— Може би ще искате да запитате: на чия страна са те?
— Звучи ми като заглавие.
Лев беше изненадан и доволен. Оказа се лесно.
Хойл вдигна поглед от бележника си.
— Предполагам, че господин Ви знае за този разговор?
Лев не очакваше такъв въпрос. Той се ухили, за да прикрие объркването си. Ако отречеше, Хойл щеше веднага да изостави цялата работа.
— Да, разбира се — излъга той. — Всъщност, идеята беше негова.
IV
Вялов помоли Гас да се срещнат в яхт-клуба. Брайън Хол пък предложи да разговарят в канцеларията на профсъюза. Всеки искаше да се намират на негова територия, за да се чувства уверен и отговорен. Затова Гас нае зала в хотел Статлър.
Лев Пешков нападаше стачниците като хора, които бягат от военна служба, и Адвъртайзър отпечата коментарите му на първа страница, под заглавието „На чия страна са те?“. Когато видя вестника, Гас се смая: подобен нападателен тон можеше единствено да изостри спора. Но усърдието на Лев се обърна срещу него. Тазсутрешните вестници съобщаваха за буря от протести на работници от други военни производства, разгневени от намека, че би трябвало да получават ниски заплати заради привилегированото си положение, и от твърдението, че бягат от военна служба. Несръчността на Лев окуражи Гас, но той знаеше, че истинският му противник е Вялов, а това го притесняваше.
Гас донесе всички вестници в хотела и ги нареди на една маса в залата. На видно място отгърна един популярен парцал със заглавие „А ти ще идеш ли на война, Лев?“.
Гас беше помолил Брайън Хол да дойде четвърт час преди Вялов. Профсъюзният водач беше точен до секундата. Гас отбеляза, че е облечен в елегантен костюм и носи сива филцова шапка. Добра тактика. Винаги беше грешка да изглеждаш по-долен, дори и когато представляваш работниците. По свой начин Хол беше също толкова твърд, колкото и Вялов.
Хол видя вестниците и се подсмихна.
— Младият Лев сгреши — доволно рече той. — Навлече си огромни неприятности.
— Манипулирането на пресата е опасна работа — отговори Гас. После мина направо на въпроса. — Искате увеличение с по долар на ден.
— Това е само с десет цента повече от парите, които моите хора взимаха, преди Вялов да купи предприятието, и…
— Няма значение — прекъсна го Гас, показвайки повече дързост, отколкото изпитваше всъщност. — Ако мога да спечеля за вас петдесет цента, ще приемете ли?