Хол го погледна скептично.
— Ще трябва да го обсъдя с хората…
— Не — отсече Гас. — Трябва да решите сега.
Молеше се нервността му да не личи.
Хол почна да увърта.
— Вялов съгласен ли е с това?
— Вялов е моя грижа. Петдесет цента. Приемате или не?
Гас устоя на желанието да попие потта от челото си.
Хол го изгледа продължително и преценяващо. Гас предполагаше, че зад сприхавата му външност се крие проницателен ум. Най-сетне Хол рече:
— Приемаме. Засега.
— Благодаря. — Гас успя да не въздъхне от облекчение. — Искате ли кафе?
— Разбира се.
Гас се извърна, благодарен за възможността да скрие лицето си, и позвъни за келнер.
Йосиф Вялов и Лев Пешков дойдоха. Гас не се здрависа с тях.
— Седнете — остро рече той.
Погледът на Вялов попадна на вестниците на масичката и по лицето му премина гняв. Гас предполагаше, че Лев вече си има неприятности заради тези заглавия.
Помъчи се да не го зяпа. Това беше шофьорът, който прелъсти годеницата му — но не биваше да се допуска това да замъглява неговата преценка. Искаше му се да го удари в лицето. Но ако днешната среща минеше по план, резултатът щеше да е по-унизителен за Лев от един удар с юмрук. И Гас щеше да остане много по-доволен.
Появи се един келнер и Гас поръча:
— Донесете кафе за гостите ми, ако обичате, и сандвичи с шунка. — Той умишлено не ги попита какво предпочитат. Виждал беше Удроу Уилсън да постъпва така с хора, които иска да сплаши.
Седна и отвори една папка. В нея имаше само празен лист хартия. Гас се престори, че чете.
Лев седна и подхвана:
— И тъй, Гас, президентът те е пратил да преговаряш с нас.
Сега Гас си позволи да го погледне. Гледа го дълго, без да продума. „Хубавец е“, помисли той, „но и ненадежден и слаб“. Когато Лев се посмути, Гас най-сетне отговори:
— Да не си се побъркал, по дяволите?
Лев така се стресна, че направо плъзна стола си назад, сякаш очакваше удар.
— Какво?
— Америка е във война — остро рече Гас. — Президентът няма да преговаря с теб. — Погледна Брайън Хол. — Или пък с Вас — Всъщност само преди десет минути беше сключил сделка с профсъюзния водач. Най-сетне се обърна и към Вялов. — Нито дори с Вас.
Вялов отвърна на погледа му спокойно. За разлика от зет си, той не се плашеше. Но беше загубил изражението на подигравателно презрение, с което дойде на срещата. След продължително мълчание той попита:
— За какво си тук тогава?
— Тук съм, за да ви кажа какво ще стане — продължи Гас със същия тон. — И когато свърша, вие ще приемете.
— Ха! — обади се Лев.
— Млъквай, Лев. Продължавай, Дюър — рече Вялов.
— Ще предложите на работниците повишение на надницата с по петдесет цента на ден — каза Гас и се обърна към Хол. — И вие ще приемете предложението му.
Лицето на Хол остана безизразно и той попита:
— Тъй ли?
— И искам хората да се върнат на работа до утре на обяд.
— А защо, по дяволите, трябва да правим каквото ни кажеш? — поинтересува се Вялов.
— Заради алтернативата.
— Която е?
— Президентът ще изпрати един батальон, който ще превземе фабриката, ще я заварди, ще пусне цялата готова продукция за клиентите и работата ще продължи с военни инженери. След войната може да я върне. — После каза на Хол — И Вашите хора може би ще си върнат работните места след войната.
Искаше му се да беше съгласувал този ход с Уилсън, обаче вече беше твърде късно.
— Има ли право да го направи? — попита удивено Лев.
— По военновременните закони има — отговори Гас.
— Така казваш ти — скептично подхвърли Вялов.
— Можете да ни съдите — рече Гас. — Мислите ли, че в тази страна има съдия, който ще ви подкрепи — и така ще подкрепи враговете ни? — Облегна се в стола си и загледа събеседниците си с надменност, която не изпитваше. Всичко това щеше ли да свърши работа? Щяха ли да му повярват? Или щяха да разберат блъфа му, да му се изсмеят и да си тръгнат?
Настана продължително мълчание. Лицето на Хол беше безизразно. Вялов мислеше. Лев изглеждаше зле.
Най-сетне Вялов попита Хол:
— Готови ли сте да приемете петдесет цента?
— Да — просто отвърна Хол.
Вялов се обърна към Гас.
— Тогава и ние приемаме.
— Благодаря ви, господа — отговори Гас и затвори папката, като се мъчеше да успокои треперенето на ръцете си. — Ще предам на президента.