Докато Мод говореше, дойде княгиня Беа. Носеше дълбоко деколтирана рокля от сребриста коприна и диамантени бижута. Двамата с Фиц щяха да отидат на вечеря, после на бал — в Лондон течеше светският сезон. Беа чу забележката на Мод и подхвърли:
— Не подценявай руското царско семейство. Все още е възможно да има контрареволюция. В края на краищата, какво спечели руският народ? Работниците продължават да гладуват, войниците — да умират, а немците — да напредват.
Влезе Граут с бутилка шампанско. Отвори я тихо и наля на Беа. Както обикновено, тя отпи една глътка и остави чашата.
— Княз Лвов обяви, че жените ще имат право на глас на изборите за учредителното събрание — додаде Мод.
— Ако въобще се стигне дотам — отговори Фиц. — Временното правителство заявява много неща, ала чува ли го някой? Доколкото разбирам, всяко село си е избрало съвет и се самоуправлява.
— Представи си! — възкликна Беа. — Как тези суеверни невежи селяци могат да претендират за властта!
— Много е опасно — ядоса се Фиц. — Хората нямат представа колко лесно могат да се подхлъзнат по пътя към анархията и варварството.
Тази тема го гневеше.
— Колко иронично би било Русия да стане по-демократична от Великобритания — каза Мод.
— В парламента предстоят дебати за избирателното право на жените — отговори Фиц.
— Само за онези жени, които са над тридесет години и са собственички на имот или съпруги на собственици на имот.
— Все пак би трябвало да си доволна, че постигнахте напредък. Четох статия по въпроса от твоята приятелка Етел в едно списание. — Докато седеше в салона в своя клуб и прелистваше Стейтсман, Фиц с изумление беше прочел думите на някогашната икономка. Мина му неловката мисъл, че той самият може би не е способен да напише толкова ясна и добре обоснована статия. — Нейната теза е, че жените трябва да приемат това с основанието, че е по-добре от нищо.
— Опасявам се, че не съм съгласна — ледено заяви Мод. — Няма да чакам да навърша тридесет години, за да ме приемат за човек.
— Да не би вие двете да сте се скарали?
— Съгласихме се всяка да поеме по свой път.
Фиц виждаше, че Мод е гневна. За да поуспокои атмосферата, той се обърна към лейди Хърмия.
— Ако британският парламент даде на жените право на глас, за кого ще гласуваш ти?
— Не съм убедена, че изобщо ще гласувам — отговори леля Хърм. — Не е ли малко вулгарно?
Мод видимо се подразни, докато Фиц се подсмихна.
— Ако дамите от добрите семейства разсъждават така, единствените гласоподаватели ще са от работническата класа и те ще вкарат в парламента социалисти — рече той.
— Божичко. Може би тогава ще е по-добре да гласувам.
— Би ли подкрепила Лойд Джордж?
— Един уелски адвокат? Определено не.
— Може би Бонар Лоу, водача на консерваторите.
— Предполагам.
— Обаче той е канадец.
— Мили Боже.
— Това е проблемът с империята. Отрепки от целия свят си въобразяват, че са част от нея.
Бавачката доведе Бой. Той вече беше на две годинки и половина, бузесто детенце с гъстите светли коси на майка си. Изтича При Беа и тя го взе в скута си.
— Ядох овесена каша и бавачката изпусна захарта! — съобщи той и се засмя. Това беше събитието на деня в детската стая „Беа е прекрасна с детето“, рече си Фиц. Чертите й омекваха и тя ставаше любвеобилна, галеше го и го целуваше. След минутка Бой се изсули от скута й и изтича при баща си.
— Как е моят малък войник? — попита Фиц. — Ще порасне и стреля по германците?
— Бум! Бум! — отговори Бой.
Фиц забеляза, че нослето му тече.
— Простудил ли се е, Джоунс? — остро запита той.
Бавачката се изплаши. Беше младо момиче от Абъроуен, но професионално подготвено.
— Не, милорд. Сигурна съм. Та сега е юни!
— Има и летни простуди.
— Цял ден е съвсем добре. Просто нослето му е протекло.
— Сигурно е така. — Фиц извади ленена кърпичка от вътрешния си джоб и избърса носа на детето. — Играл ли е с децата на простолюдието?
— Не, господине, ни най-малко.
— Ами в парка?
— Там, където ние ходим, играят само деца от добри семейства. Много внимавам.
— Надявам се да е така. Това дете е наследник на титлата на рода Фицхърбърт, а може да стане и руски княз.
Фиц спусна детето на пода и то изтича при бавачката.