Граут се върна в салона с писмо на сребърен поднос.
— Телеграма, милорд. До княгинята.
Фиц махна на иконома да даде телеграмата на Беа. Тя се свъси притеснено — по време на война телеграмите тревожеха всички — и разкъса плика. Погледна листа и извика ужасено.
Фиц подскокна.
— Какво има?
— Брат ми!
— Жив ли е?
— Да. Ранен е. — Тя заплака. — Ампутирали са ръката му, но се възстановява. О, горкичкият Андрей.
Фиц взе телеграмата и я прочете. Единствената допълнителна информация беше, че князът е откаран в Буловнир, имението а Тамбовска губерния, югоизточно от Москва. Надяваше се Андрей наистина да се възстановява. Мнозина умираха от инфектирани рани, а ампутацията невинаги успяваше да спре разпространението на гангрената.
— Скъпа моя, наистина ужасно съжалявам — рече Фиц. Мод и леля Хърм стояха от двете страни на Беа и се мъчеха да я утешат.
Съобщава, че ще последва и писмо, но само Бог знае за колко време ще пристигне.
— Трябва да знам как е той! — хлипаше Беа.
— Ще помоля британския посланик да направи внимателна проверка — отговори Фиц. Дори и в епохата на демокрацията един граф имаше своите привилегии.
— Нека те качим в стаята ти, Беа — предложи Мод.
Беа кимна и се изправи.
— По-добре да тръгвам за вечерята у Силвърман. Бонар Лоу ще присъства — рече Фиц. Той се надяваше един ден да стане министър в правителство на Консервативната партия и приветстваше всяка възможност да си поприказва с нейния водач. — Но бала ще пропусна и ще се прибера право у дома.
Беа кимна и се остави да я отведат.
Граут влезе и съобщи:
— Колата е готова, милорд.
През краткото пътуване до площад „Белгрейв“ Фиц обмисляше новините. Княз Андрей никога не се беше справял добре с управлението на семейните владения. Навярно щеше да използва недъга си като оправдание за още по-голяма немарливост. Имението щеше да западне още повече. Но Фиц нямаше какво да направи от Лондон, на хиляда и петстотин мили от Русия. Чувстваше се безсилен и се тревожеше. Анархията винаги дебнеше зад ъгъла, а некадърността на благородници като Андрей всъщност даваше шанс на революционерите.
Когато Фиц пристигна в дома на Силвърман, Бонар Лоу вече беше там. Беше дошъл и Пърсивал Джоунс, депутат от Абъроуен и председател на Селтик Минералс. И в най-добрата си форма Джоунс беше надут пуяк, а тази вечер просто се пръскаше от гордост, че се намира в такова изтъкнато общество. Говореше с лорд Силвърман, тикнал ръце в джобовете си, а през възширочката му жилетка висеше масивна златна верижка на часовник.
Фиц не би трябвало да се изненадва толкова. Това беше политическа вечеря, а Джоунс се издигаше бързо в средите на Консервативната партия — несъмнено и той се надяваше на министерство, ако и когато Бонар Лоу стане премиер. Все пак, усещането беше малко като да се натъкнеш на главния си лакей на Ловния бал. Фиц имаше дразнещото чувство, че болшевизмът може би иде в Лондон — не чрез революция, а крадешком.
На масата Джоунс стъписа Фиц със заявлението, че подкрепя правото на глас на жените.
— Защо, за Бога? — попита Фиц.
— Проведохме проучване сред председателите и агентите на местните клонове на партията — отговори Джоунс и Бонар кимна. — Резултатът е две към едно в полза на предложението.
— Консерваторите? — недоумяваше Фиц.
— Да, милорд.
— Защо?
— Законът ще даде право на глас само на жените над тридесет години, които притежават имот или са съпруги на притежатели на имот. Изключват се повечето работнички, защото общо взето са по-млади. А всички онези ужасни интелектуалки са неомъжени жени, които живеят в чужди домове.
Фиц беше удивен. Винаги беше смятал това за принципен въпрос. Но принципите не важаха за издигнали се бизнесмени като Джоунс. Фиц не се беше замислял за последиците от избирателния закон.
— Все още не разбирам…
— Повечето от новите гласоподаватели ще бъдат зрели жени от средната класа, майки. — Джоунс просташки почука носа си отстрани. — Лорд Фицхърбърт, това е най-консервативната група хора в страната. Законът ще донесе на нашата партия шест милиона нови гласа.
— Значи ще подкрепите правото на глас на жените?
— Длъжни сме да го подкрепим! Имаме нужда от тези жени с консервативни убеждения. На следващите избори ще има три милиона нови гласоподаватели, мъже от работническата класа. Повечето от тях ще са излезли току-що от армията и няма да са на наша страна. Обаче новите ни жени ще са повече от тях.