— А принципът, човече? — възнегодува Фиц, макар да усещаше, че това е загубена битка.
— Какъв принцип? Това е практическа политика — Джоунс снизходително се усмихна на разгневения Фиц. — От друга страна, ако позволите да го кажа, милорд, Вие винаги сте били идеалист.
— Всички сме идеалисти — намеси се помирително като добър домакин лорд Силвърман. — Затова сме в политиката. Хората без идеали не ги е грижа. Но трябва да се изправим пред реалностите на изборите и на общественото мнение.
Фиц не искаше да го вземат за непрактичен мечтател, затова бързо отговори:
— Трябва, разбира се. Въпреки това въпросът за мястото на жената докосва сърцевината на семейния живот, нещо, което смятах за скъпо на консерваторите.
Бонар Лоу рече:
— Въпросът още е открит. Депутатите имат правото на свободен избор. Ще следват собствената си съвест.
Фиц кимна отстъпчиво и Силвърман подхвана разговор за метежната френска армия.
През остатъка от вечерята Фиц не говори. Стори му се злокобно, че законопроектът се радва на подкрепата и на Етел Лекуит, и на Пърсивал Джоунс. Съществуваше опасната вероятност да се приеме. Фиц беше на мнение, че консерваторите трябва да бранят традиционните ценности, а не да се влияят от краткосрочни доводи като печелене на гласове. Ала видя ясно, че Бонар Лоу не мисли така, а нямаше желание да се показва като човек, който не върви в крачка. В резултат се засрами от чувството, че не е бил напълно откровен — нещо, което ненавиждаше.
Тръгна си от дома на Силвърман веднага след Бонар Лоу. Върна се вкъщи и се качи горе. Съблече официалните дрехи, сложи копринен халат и отиде в стаята на Беа.
Завари я седнала в леглото с чаша чай. Видя, че е плакала, но беше понапудрила лицето си и се беше облякла в нощница на цветя и плетен жакет с буфан ръкави. Попита я как се чувства.
— Съсипана съм. Само Андрей остана от семейството ми.
— Знам. — И двамата родители на Беа бяха починали, а тя нямаше други близки роднини. — Притеснително е, но той вероятно ще оцелее.
Беа остави чашата и чинийката и рече:
— Много мислих, Фиц.
Не й беше присъщо да се изразява така.
— Моля те, дай ми ръка.
Фиц взе лявата й длан с две ръце. Беа беше хубава и въпреки печалната тема на разговора им, той изпита желание. Усети пръстените й — диамантен годежен пръстен и златна венчална халка. Искаше да захапе месестата част в основата на палеца й.
— Искам да ме заведеш в Русия — каза Беа.
Фиц така се изуми, че пусна ръката й.
— Моля?
— Не бързай да ми отказваш. Помисли. Знам, ще кажеш, че е опасно. Въпреки това сега в Русия има стотици британци: дипломати в посолството, бизнесмени, офицери и войници от нашите военни мисии, журналисти и какви ли още не.
— А Бой?
— Неприятно ми е да го оставя. Но бавачката Джоунс е отлична, Хърмия обожава детето, а на Мод може да се разчита да вземе разумно решение в случай на криза.
— Ще ни трябват визи…
— Можеш да кажеш някоя и друга дума където трябва. За Бога ти току-що вечеря с поне един член на кабинета.
Права беше.
— От външното министерство вероятно ще поискат да напиша доклад за пътуването, тъй като ще бъдем в провинцията, където нашите дипломати рядко ходят.
Беа отново взе ръката му.
— Единственият ми жив роднина е тежко ранен и може да умре. Трябва да го видя. Моля те, Фиц. Умолявам те.
Истината беше, че Фиц не е толкова против пътуването, колкото Беа допускаше. Разбирането му за опасностите се беше променило в окопите. Все пак повечето хора оцеляваха под артилерийски обстрел. Едно пътуване до Русия, макар и рисковано, не можеше да се мери с това. Но той се колебаеше.
— Разбирам желанието ти. Нека да направя някои проверки.
Беа прие това за съгласие.
— О, благодаря ти!
— Недей още да ми благодариш. Трябва да установя доколко е осъществимо.
— Добре — отговори тя, но личеше, че вече знае какъв ще е изходът.
Фиц се изправи.
— Трябва да се приготвя да си лягам — каза той и тръгна да излиза.
— Когато се преоблечеш за сън… моля те, върни се. Искам да ме прегърнеш.
— Разбира се — отговори с усмивка Фиц.
III
В деня, когато парламентът обсъждаше избирателните права на жените, Етел организира събрание в една зала близо до Уестминстърския дворец.