Сега работеше за Националния профсъюз на текстилните работници, откъдето с голямо желание наеха толкова известна активистка. Основната й работа беше да набира членове на съюза сред жените, които работеха из малките фабрики в Ийст Енд. Но в профсъюза вярваха, че трябва да се борят за хората си не само на работното място, а и в националната политика.
Етел скърбеше за раздялата с Мод. Навярно имаше нещо изкуствено в приятелството между сестрата на един граф и неговата бивша икономка, но Етел се надяваше, че те двете могат да преодолеят класовата разлика. Дълбоко в сърцето си обаче Мод вярваше — без да го съзнава — че тя е родена да командва, а Етел да се подчинява.
Етел се надяваше гласуването в парламента да свърши преди края на нейното събрание, за да може да обяви резултата, но пренията продължиха до късно и събранието трябваше да се закрие в десет. Етел и Бърни отидоха в една кръчма в Уайтхол, посещавана от лейбъристките депутати, и зачакаха новините.
Вече минаваше единадесет часа и кръчмата щеше да затваря, когато вътре се втурнаха двама депутати. Единият съгледа Етел.
— Спечелихме! — провикна се той. — Тоест, вие спечелихте. Жените.
Етел направо не можеше да повярва.
— Приели са клаузата?
— С огромно мнозинство. Триста осемдесет и седем гласа срещу петдесет и седем!
— Спечелихме! — Етел целуна Бърни. — Спечелихме!
— Добре свършена работа — отговори Бърни. — Радвай се на победата. Заслужаваш я.
Нямаше как да пийнат, за да отпразнуват събитието. Новите военновременни разпоредби забраняваха на заведенията да сервират алкохол след определен час. Предполагаше се, че това ще подобри производителността на работниците. Етел и Бърни излязоха в Уайтхол да вземат автобус до дома.
Докато чакаха на спирката, Етел беше във възторг.
— Направо не мога да повярвам. След толкова години — право на глас за жените!
Чу я един минувач, висок официално облечен мъж с бастун.
Етел позна Фиц.
— Не бъди толкова сигурна — рече той. — В Камарата на лордовете ще ви победим.
Двадесет и седма глава
Юни-септември 1917 година
I
Валтер фон Улрих излезе от окопа и с риск за живота си тръгна през ничията земя.
В ямите от окопите покарваше свежа трева и никнеха диви цветя. Беше топла лятна вечер в тази област, която някога беше Полша, сетне Русия, а сега беше частично окупирана от немските войски. Валтер беше облечен с шинел без опознавателни знаци и ефрейторска униформа. За да изглежда по-убедително, беше нацапал лицето и ръцете си. Носеше бяло кепе, като знаме за примирие, и беше нарамил кашон.
Каза си, че няма причина да се плаши.
Руските позиции се забелязваха смътно в сумрака. От седмици нямаше сражения и Валтер смяташе, че приближаването му ще се посрещне по-скоро с любопитство, отколкото с подозрителност.
Ако бъркаше, щеше да загине.
Русите подготвяха офанзива. Германската разузнавателна авиация и съгледвачите докладваха, че към фронтовата линия се придвижват нови войски и се разтоварват камиони с боеприпаси. Тези сведения се потвърждаваха и от прегладнелите руски войници, които минаваха линията и се предаваха с надеждата да получат храна от противниците си.
Доказателствата за предстоящата офанзива бяха голямо разочарование за Валтер. Беше се надявал, че новото руско правителство няма да е в състояние да продължи войната. В Петроград Ленин и болшевиките гръмогласно призоваваха за мир и лееха порой от вестници и памфлети — за които се плащаше с немски пари.
Руският народ не искаше война. Изявлението на външния министър Павел Милюков, че Русия продължава да се стреми към „решителна победа“, отново изведе на улиците хиляди гневни работници и войници. Керенски, театралничещият млад министър на войната, който отговаряше за очакваната нова офанзива, въведе отново боя с пръчки в армията и възстанови властта на офицерите. Но дали руските войници щяха да се бият? Това трябваше да узнаят германците и за да го установи, сега Валтер излагаше живота си на опасност.
Признаците бяха разноречиви. В някои участъци на фронта руските войници бяха вдигнали белите знамена и едностранно обявиха примирие. Други участъци бяха видимо покорни и дисциплинирани. Валтер реши да посети тъкмо такова място.