Гаврик сви рамене. Валтер предположи, че човекът е традиционалист, който внимава да не изразява мнението си.
Още няколко войници дойдоха и се присъединиха към групата, Валтер отвори нова бутилка. Огледа мършавите, дрипави и мръсни войници, които бързо се напиваха.
— Какво искат русите?
Неколцина му отговориха.
— Земя.
— Мир.
— Свобода.
— Още пиячка.
Валтер извади още една бутилка от кашона. „Всъщност имат нужда от сапун, добра храна и нови ботуши“, помисли той.
— Искам да се прибера на село — додаде Фьодор. — Делят земите на княза и трябва да се погрижа моето семейство да получи справедлив дял.
— Подкрепяте ли някоя политическа партия? — попита Валтер.
— Болшевиките! — отговори някой и останалите завикаха одобрително.
Валтер беше доволен.
— А членувате ли в партията?
Войниците поклатиха глави.
— Преди бях за есерите, обаче те ни предадоха — каза Фьодор и останалите закимаха в знак на съгласие. — Керенски върна боя с пръчки в армията — допълни ефрейторът.
— И заповяда да се проведе лятна офанзива — каза Валтер. Пред очите му имаше камара сандъци с боеприпаси, но той не ги посочи, за да не привлече вниманието към явната възможност да е шпионин. — Виждаме това от нашите самолети.
Фьодор се обърна към Гаврик.
— Защо ни е притрябвало да нападаме? Можем да сключим мир и от сегашната ни позиция!
Последва одобрително мърморене.
— И какво ще направите, когато дойде заповедта за настъпление? — попита Валтер.
— Ще трябва съветът на войниците да се събере, за да я обсъди — отговори Фьодор.
— Не дрънкай глупости — намеси се Гаврик. — Войнишките съвети вече нямат право да обсъждат заповедите.
Войниците се разшумяха недоволно и някой към края на кръга промърмори:
— Ще видим, другарю старшина.
Войниците продължаваха да се тълпят. Може би русите имаха способността да надушват алкохола отдалеч. Валтер извади още две бутилки. За да обясни на новодошлите, той каза:
— Германският народ иска мир също като вас. Ако вие не ни нападнете, няма да ви нападаме и ние.
— Пия за това! — рече един от новодошлите и оттук-оттам го поздравиха.
Валтер се боеше, че шумът ще привлече вниманието на някой офицер и се чудеше как да накара русите да поутихнат въпреки изпития шнапс. Но вече беше прекалено късно. Чу се гръмък властен глас.
— Какво става тук? С какво се занимавате, войници?
Множеството даде път на един едър мъж в униформата на майор. Той видя Валтер и попита:
— Какво търсиш тук, по дяволите?
Сърцето на Валтер се сви. Несъмнено офицерът беше длъжен да го задържи. Немското разузнаване знаеше как русите се отнасят със своите военнопленници. Да попаднеш в руски плен беше равносилно на бавна смърт от глад и студ.
Валтер се усмихна насила и предложи последната неотворена бутилка.
— Почерпете се, господин майор.
Офицерът не му обърна внимание и попита Гаврик:
— Какво си въобразявате, че правите?
Гаврик не се плашеше лесно.
— Войниците не са вечеряли днес, майоре, та не можех да ги накарам да откажат да пийнат.
— Трябваше да го арестувате!
— Не можем да го пленим, щом сме пили от ракията му — отговори Фьодор, който вече заваляше. — Няма да е честно! — довърши той и останалите шумно одобриха думите му.
— Ти си шпионин — каза майорът на Валтер — и трябва да ти пръсна главата.
Докосна пистолета в кобура на кръста си.
Войниците възнегодуваха. Майорът продължаваше да се гневи, но не каза нищо. Явно искаше да избегне сблъсъка с хората си.
— По-добре да ви оставя — рече Валтер на войниците. — Вашият майор е малко нещо неприветлив. Пък и точно зад нашата линия имаме един бордей, където едно хубаво русо момиче с големи цици се чувства самотно…
Всички се разсмяха и го поздравиха. Думите му не бяха лъжа — бордей имаше, обаче Валтер никога не ходеше там.
— Помнете — додаде той. — Ние няма да се бием, ако и вие не се биете!
Валтер излезе от окопа. Това беше най-опасният момент. Изправи се на крака, измина няколко крачки, обърна се, помаха и продължи напред. Русите бяха задоволили любопитството си и бяха изпили шнапса. Сега можеше просто да им хрумне да изпълнят дълга си и да застрелят врага. Валтер имаше чувството, че на гърба на шинела му е закачена мишена.