Вече се стъмваше. Скоро нямаше да могат да го виждат. Оставаха му само няколко метра до безопасността. Наложи се да впрегне цялата си воля, за да не побегне. Предполагаше, че това би ги накарало да стрелят. Стисна зъби и продължи да крачи отмерено сред неизбухналите снаряди.
Хвърли поглед назад. Вече не виждаше окопа. Значи и русите не виждаха него. Беше в безопасност.
Валтер задиша по-леко и продължи напред. Струваше си риска. Научи много. Въпреки че този участък от фронта не вееше бели знамена, русите бяха в лоша форма за сражение. Войниците видимо бяха недоволни и готови за бунт, а офицерите слабо владееха дисциплината. Старшината внимаваше да не ядосва хората. Майорът не се осмели да задържи Валтер. При такива настроения не беше възможно войниците да се сражават храбро.
Валтер видя немската позиция. Извика името си и предварително уговорената парола. Спусна се в окопа. Един лейтенант му отдаде чест.
— Успешно ли мина излизането Ви, господине?
— Да, благодаря. Наистина много успешно — отговори Валтер.
II
Катерина лежеше в леглото в старата стая на Григорий, облечена само в тънка долна риза. През отворения прозорец влизаше топлият юлски въздух и се чуваше грохотът на минаващите на няколко крачки влакове. Катерина беше бременна в шестия месец.
Григорий прокарваше пръст по очертанията на тялото й — от рамото през налятата гърда, по ребрата, нежната издутина на корема и надолу по бедрото. Преди Катерина не беше преживявал такава спокойна радост. Младежките му връзки с жени бяха припрени и краткотрайни. За него беше ново и вълнуващо преживяване да лежи до жената, след като са се любили, и да докосва тялото й нежно и с любов, без похот. „Това ще да е да си женен“, помисли той.
— Бременна си още по-красива — каза Григорий тихо, за да не събуди Владимир.
Вече две години и половина се държеше като баща на сина на брат си, а сега щеше да има свое дете. Искаше му се да го нарекат на името на Ленин, обаче вече имаха един Владимир. Очакването на детето втвърди политическите позиции на Григорий. Трябваше да мисли за бъдещето на страната, където детето ще порасне, и искаше неговият син да бъде свободен — по някаква причина мислеше, че ще бъде момче. Трябваше да е сигурен, че Русия ще се управлява от народа, а не от царя или от буржоазния парламент или някакъв съюз на индустриалците и генералите, който да върне старите порядки под нова маска.
Григорий всъщност не харесваше Ленин. Човекът живееше в състояние на непрестанен гняв. Все крещеше на другите. Който не се съгласяваше с него, беше свиня, копеле, педераст. Но работеше повече от всички, обмисляше нещата в дългосрочен план и решенията му винаги бяха правилни. В миналото всяка руска „революция“ завършваше с отстъпление. Григорий знаеше, че Ленин няма да допусне това.
Знаеше го и временното правителство. Имаше признаци че правителството е взело Ленин на прицел. Дясната преса го обвиняваше, че е немски шпионин. Обвинението беше нелепо. Истината беше обаче, че Ленин разполага с таен източник на пари. Григорий, болшевик още преди войната, принадлежеше към вътрешния кръг в партията, и знаеше, че парите идват от Германия. Ако тази тайна излезеше наяве, щеше да породи силни подозрения.
Вече дремеше, когато чу стъпки в коридора, последвани от силно и настойчиво чукане на вратата. Григорий намъкна панталоните си и викна:
— Какво има?
Володя се събуди и заплака.
— Григорий Сергеевич? — обади се някакъв мъж.
— Да — отвърна Григорий, отвори и видя Исак. — Какво е станало?
— Издадени са заповеди за ареста на Ленин, Зиновиев и Каменев.
Григорий изстина.
— Трябва да ги предупредим. Отвън ни чака военна кола.
— Само да си обуя ботушите.
Исак тръгна. Катерина взе Владимир и го успокои. Григорий припряно се облече, целуна ги и се завтече по стълбите.
Скочи в колата до Исак и рече:
— Ленин е най-важен. — Правителството имаше основание да се съсредоточи върху него. Зиновиев и Каменев бяха искрени революционери, но Ленин беше моторът на цялото движение. — Трябва първо да предупредим него. Карай към жилището на сестра му. Бързай, колкото можеш.
Исак потегли с максимална скорост.
Григорий се залови здраво, когато гумите изскърцаха на завоя.
Щом тръгнаха пак направо, той попита:
— Откъде разбрахте?
— От един болшевик в министерството на правосъдието.