Срещна много войници, сами или на групи. Повечето показваха лоша дисциплина — не вървяха в крак, стояха небрежно на постовете си, униформите им бяха разкопчани, бъбреха си с цивилните и въобще правеха каквото им скимне. Впечатлението на Валтер от посещението на руските позиции на фронта се потвърди — тези хора не бяха склонни да воюват.
„Дотук — само добри новини“, рече си той.
Никой не го спря, а полицията не му обърна внимание. Той беше само още един смачкан човек, тръгнал по свои си работи в града, който се разпадаше.
Ободрен, Валтер се върна на гарата в шест и скоро забеляза свръзката си — старшина с червен шал, привързан на дулото на пушката. Преди да се покаже, Валтер огледа човека. Беше внушителен, не много висок, но широкоплещест и як. Дясното му ухо беше отрязано, нямаше един преден зъб, нямаше и безименен пръст на лявата ръка. Чакаше търпеливо, като стар войник, обаче нищо не можеше да убегне от проницателните му сини очи. Валтер искаше да го погледа тайно, ала войникът го забеляза, кимна, обърна се и тръгна нанякъде. Валтер го последва, какъвто беше явно замисълът. Влязоха в просторно помещение с много маси и столове и седнаха.
— Старшина Григорий Пешков? — попита Валтер.
Григорий кимна.
— Знам кой сте Вие. Заповядайте.
Валтер се огледа. В ъгъла съскаше самовар, а една старица с шал продаваше пушена и осолена риба. По масите имаше петнадесет-двадесет човека. Никой не погледна повторно войника и селянина, който очевидно се надяваше да продаде чувала с лук. Влезе и един младеж в синя работническа рубашка. Валтер за миг срещна погледа му и после видя как онзи сяда, пали цигара и отгръща вестник Правда.
— Мога ли да получа нещо за хапване? Умирам от глад, обаче цените тук видимо не са по джоба на един селянин.
Григорий взе чиния с черен хляб, сельодка и две чаши чай със захар. Валтер почна да се тъпче. Григорий го погледа малко и се разсмя.
— Удивен съм, че въобще сте минали за селянин. Аз веднага щях да позная, че сте буржоа.
— Как така?
— Ръцете Ви са мръсни, обаче ядете на малки хапки и току попивате устни с някакъв парцал, все едно е ленена салфетка. Един истински селянин мята храната в устата си и сърба чая, преди да я преглътне.
Валтер се подразни от снизходителното отношение. „Все пак, оцелях три дни в проклетите влакове“, помисли той. „Много ми се ще да те видя да опиташ същото в Германия.“ Време беше да напомни на Пешков, че трябва да си заслужи парите.
— Кажете ми как се справят болшевиките.
— Опасно добре — отвърна Григорий. — През последните няколко месеца хиляди руси постъпиха в партията. Лев Троцки най-сетне обяви подкрепата си за нас. Трябва да го чуете как говори. Почти всяка вечер Цирк Модерн е претъпкан със слушатели. — Валтер виждаше, че човекът боготвори своя герой Троцки. Дори и в Германия знаеха, че той е запленяващ оратор. Беше добър улов за болшевиките. — Миналия февруари имахме десет хиляди членове, а днес са двеста хиляди — гордо довърши Григорий.
— Хубаво, обаче можете ли да промените нещата?
— Имаме голям шанс да спечелим изборите за учредителното събрание.
— А кога са изборите?
— Много ги отлагат…
— Защо?
Григорий въздъхна.
— Първо временното правителство свика една депутатска комисия, която след два месеца се споразумя за съставянето на друга комисия от шестдесет човека, която да изработи избирателния закон…
— Защо? Защо е тази сложна процедура?
Григорий се ядоса.
— Казват, че искат изборите да са напълно неоспорими, обаче същинската причина е, че консервативните партии са се запънали, знаят, че ще загубят.
„Този е само старшина“, рече си Валтер, „обаче прави сложни анализи.“
— И кога ще се проведат изборите?
— През септември.
— А защо мислите, че болшевиките ще победят?
— Засега ние сме единствената група, която твърдо е за мир. И това е известно на всички, благодарение на всички вестници и брошури, които издаваме.
— Защо казахте, че се справяте „опасно“ добре?