— Защото това ни превръща в основна мишена за правителството. Има заповед за ареста на Ленин. Той трябваше да мине в нелегалност. Но все още ръководи партията.
Валтер повярва и на това. Щом Ленин можеше да държи партията си под контрол от Цюрих, то със сигурност можеше да го прави и от убежището си в Русия.
Валтер вече беше направил доставката и беше получил необходимите му сведения. Мисията му беше изпълнена. Почувства се облекчен. Сега му оставаше само да се върне у дома.
Подритна чувала е десетте хиляди рубли към Григорий.
Допи чая и стана.
— Да ви е сладък лукът — рече той и тръгна към изхода.
Забеляза, че младежът със синята рубашка сгъва вестника и става.
Валтер си купи билет до Луга и се качи на влака. Влезе във вагон трета класа. Провря се между някакви войници, които пушеха и пиеха водка, семейство евреи, понесли във вързопи всичко, което притежават, и селяни с празни щайги — сигурно бяха продавали пилета. Като стигна до другия край на вагона, се обърна и огледа.
Младежът със синята рубашка влезе във вагона.
Валтер го погледа за миг как си пробива път между хората и небрежно ги разблъсква с лакти. Само полицай би постъпил така.
Валтер скочи от влака и бързо излезе от гарата. Спомни си изследователската разходка този следобед и бързо закрачи към канала. Беше лято, сезонът на белите нощи, и затова беше светло. Надяваше се да се е отървал от опашката, но когато надзърна през рамо, видя, че синята рубашка го следва. Сигурно беше преследвал Пешков и беше решил да проучи и неговия приятел от село с лука.
Човекът затича.
Заловяха ли го, Валтер щеше да бъде разстрелян като шпионин. Нямаше избор за следващата си стъпка.
Намираше се в някакъв бедняшки квартал. Цял Петроград изглеждаше беден, обаче тук бяха струпани евтини страноприемници и съмнителни кръчми, както е край всички гари по света. Валтер хукна, а синята рубашка забърза, за да не изостане.
Валтер стигна до една тухларна край канала. Тя беше оградена от високи стени и портата й беше от железни пръти, обаче в съседство се намираше порутен и разграден склад. Валтер свърна от улицата, хукна през склада по посока на канала и се прехвърли през зида в тухларната.
Някъде трябваше да има пазач, но Валтер не го забеляза. Затърси къде да се скрие. Жалко, че още беше толкова светло. Тухларната разполагаше със свой дървен пристан. Наоколо беше пълно с купчини тухли, по-високи от човешки ръст. Валтер трябваше да намери място, откъдето да вижда, без да го видят. Придвижи се до една понамаляла купчина — сигурно част от тухлите бяха продадени — и пъргаво пререди няколко, за да се скрие отзад и да гледа през пролуката. Извади револвера и го запъна.
След малко видя как преследвачът му се прехвърля през стената.
Човекът беше среден на ръст, слаб и с мустачки. Изглеждаше уплашен — разбираше, че вече не просто преследва заподозрян. Това беше лов и младежът не знаеше той ловец ли е, или плячка.
Извади пистолет.
Валтер се прицели в синята рубашка през пролуката в тухлите, обаче не беше достатъчно близо, та да е сигурен, че ще улучи.
Полицаят постоя за миг и се озърна. Явно не беше уверен какво следва да направи. После се обърна и тръгна колебливо по посока на канала.
Валтер го последва. Позициите им бяха сменени.
Мъжът надзърташе иззад купчините тухли и проучваше мястото. Валтер правеше същото, прикриваше се, когато противникът му спираше, и непрестанно се приближаваше към него. Не искаше продължителна стрелба, която да привлече вниманието на други полицаи. Трябваше да свали противника с един или два изстрела и бързо да се измъкне.
Когато полицаят стигна до канала, между него и Валтер вече имаше по-малко от десетина метра. Младият човек погледна нагоре и надолу по водата, все едно очакваше да види как Валтер се отдалечава в някоя лодка.
Валтер излезе от прикритието си и се прицели в средата на гърба на полицая.
Той се обърна и погледна право към него.
После изкрещя.
Писъкът беше висок, момичешки, и издаваше потрес и страх. В същия миг Валтер разбра, че ще го помни до края на дните си.
Натисна спусъка, револверът гръмна и писъкът внезапно престана.
Нужен беше само един изстрел. Младежът от тайната полиция падна на земята безжизнен.
Валтер се приведе над тялото му. Очите се взираха нагоре невиждащо. Нямаше пулс, нито дишане.
Валтер довлече трупа до канала. Пъхна тухли в джобовете на панталоните и рубашката му, за да натежи повече. После го плъзна през ниския парапет и го остави да падне във водата.