Тялото потъна под повърхността, Валтер се обърна и си тръгна.
IV
Когато започна контрареволюцията, Григорий присъстваше на заседание на Петроградския съвет.
Разтревожи се, но не беше изненадан. Колкото повече одобрение печелеха болшевиките, толкова по-безжалостни ставаха ударите срещу тях. Партията се представяше добре на местните избори, печелеше надмощие в съветите в провинцията, а в столичния градски съвет имаше тридесет и три процента от гласовете. В отговор правителството — вече оглавявано от Керенски — арестува Троцки и за пореден път отложи изборите за учредителното събрание. Доверието към болшевиките се увеличи, понеже те отдавна твърдяха, че временното правителство никога няма да проведе общонационални избори.
Тогава армията направи своя ход.
Генерал Корнилов беше казак с обръсната глава, за когото генерал Алексеев казваше, че има сърце на лъв и ум на овца. На девети септември Корнилов нареди на войските си да тръгнат срещу Петроград.
Съветът реагира бързо. Делегатите веднага решиха да съставят Комитет за борба с контрареволюцията.
„Един комитет нищо не означава“, губеше търпение Григорий. Изправи се, сдържайки гнева и страха си. Понеже беше представител на Първи картечен полк, останалите го слушаха с уважение, особено по военните въпроси.
— Няма смисъл от комитети, ако членовете им само ще държат речи — пламенно каза той. — Ако докладите, които току-що чухме, са верни, части от армията на Корнилов вече не са далеч от пределите на Петроград. Могат да бъдат спрени само със сила. — Григорий винаги носеше униформата си на старшина и беше въоръжен с пушка и пистолет. — Комитетът ще е излишен, ако не мобилизира работниците и войниците в столицата срещу метежа на армията.
Григорий знаеше, че единствено болшевишката партия е в състояние да мобилизира народа. Знаеха го и всички останали депутати, независимо от партийната си принадлежност. Накрая беше постигнато съгласие в комитета да влязат трима меншевики, трима есери и трима болшевики, в това число и Григорий. Всички обаче бяха наясно, че само болшевишките членове имат тежест.
Веднага след това решение, Комитетът за борба с контрареволюцията напусна заседателната зала. Григорий се занимаваше с политика вече от половин година и знаеше как да задвижи системата. Сега пренебрегна официалния състав на комитета и покани десетина човека, от които щеше да има полза, включително Константин от завода на Путилов и Исак от Първи картечен полк.
Съветът се беше преместил от Таврическия дворец в института Смолни, бивше девическо училище. Комитетът се събра в една класна стая на фона на рамкирани гобленчета и момичешки акварели.
Председателят попита:
— Имаме ли предложение за обсъждане?
Това беше глупост, обаче Григорий беше депутат достатъчно дълго, та да знае как да ги заобикаля. Той незабавно се залови да установи контрол над срещата и да накара комитета да се съсредоточи върху действията, а не върху думите.
— Да, другарю председател, ако позволите — подхвана той. — Според мен има пет неща, които трябва да свършим. — Винаги беше добре да номерираш задачите, понеже хората оставаха с усещането, че трябва да слушат до края. — Първо: мобилизация на войниците в Петроград срещу метежа на генерал Корнилов. Как можем да постигнем това? Предлагам другарят ефрейтор Исак Иванович да състави списък на основните казарми с имената на верните революционни водачи във всяка от тях. Щом определим кои са нашите съюзници, трябва да пратим писмо, в което да ги инструктираме да следват заповедите на този комитет и да се готвят да отблъснат метежниците. Ако Исак почне сега, той може да представи списъка и писмото пред нас след няколко минути.
Григорий помълча малко, колкото колегите му да кимнат. Взе това за одобрение и продължи.
— Благодаря. Другарю Исак, действайте. Второ, трябва да пратим вест до Кронщад. — Военноморската база на Кронщад, остров на двадесетина мили от брега, беше печално известна с жестокото отношение към моряците, особено към новобранците. Преди шест месеца моряците се бяха обърнали срещу своите мъчители и изтезаваха и убиха много офицери. Сега базата се беше превърнала в крепост на крайните политически убеждения. — Моряците трябва да се въоръжат, да се върнат в Петроград и да изпълняват нашите заповеди. — Григорий посочи един болшевишки депутат, за когото се знаеше, че е близък с моряците. — Другарю Глеб, ще се нагърбите ли с тази задача, с одобрението на комитета?