Глеб кимна и отговори:
— Ако не възразявате, ще подготвя писмо, което нашият председател да подпише, и лично ще го отнеса в Кронщад.
— Моля.
Членовете на комитета вече гледаха малко замаяно. Нещата се развиваха по-бързо от обичайното. Само болшевиките не бяха изненадани.
— Трето, трябва да организираме фабричните работници в отбранителни отряди и да ги въоръжим. Можем да вземем оръжия от арсеналите на армията и от оръжейните фабрики. На повечето работници ще им трябва някакво обучение по стрелба с огнестрелно оръжие и по военна дисциплина. Предлагам тази задача да се поеме от профсъюзите и от Червената гвардия. — Червеногвардейците бяха войници революционери или въоръжени работници. Не всички бяха болшевики, но по правило приемаха заповеди от болшевишките комитети. — Предлагам за това да отговаря другарят Константин от Путиловия завод. Той познава профсъюзните водачи във всички фабрики.
Григорий и останалите болшевики в комитета знаеха, че това превръща населението на града в революционна армия. Дали обаче останалите им колеги щяха да го разберат? В края на този процес, при положение, че разгромят контрареволюцията, щеше да е изключително трудно да разоръжат тази армия и да възстановят властта на временното правителство. Ако разсъжденията им стигнеха толкова далеч напред във времето, те можеха да опитат да смекчат или да предотвратят предложеното от Григорий. В момента обаче бяха съсредоточени само върху предотвратяването на военния преврат. Както обикновено, само болшевиките имаха стратегия.
— Да, ще направя списък — отговори Константин. Той щеше да отдаде предпочитание на болшевишките профсъюзни водачи, но те бездруго сега бяха най-ефективни.
— Четвърто — продължи Григорий. — Профсъюзът на железничарите трябва да направи всичко по силите си да попречи на придвижването на Корниловата армия. — Болшевиките доста се бяха потрудили да овладеят този профсъюз и сега имаха поне по един поддръжник във всяко локомотивно депо. Техните членове винаги се пишеха доброволци за места като ковчежник, секретар или председател. — Макар някои части от войската да се придвижват насам по шосе, повечето войници и боеприпаси ще трябва да дойдат с железницата. Профсъюзът трябва да се погрижи те да се забавят и да се отклонят далеч. Другарю Виктор, може ли комитетът да разчита на Вас да свършите това?
Виктор, представител на железничарите, кимна.
— Ще направя нарочен комитет в профсъюза, за да организираме възпрепятстването на придвижването на метежниците.
— Накрая, трябва да насърчим и другите градове да създадат комитети като нашия. Революцията трябва да бъде защитавана навсякъде. Може би останалите ни колеги могат да предложат с кои градове трябва да се свържем?
Това беше преднамерено отклоняване на вниманието, обаче колегите на Григорий се подлъгаха. Радостни, че имат какво да правят, членовете се надвикваха да предлагат имена на градове, където да се организират комитети за борба с контрареволюцията. Така те със сигурност нямаше да се вторачват в по-важните предложения на Григорий и да ги оспорват. Те така и не се замислиха за дългосрочните последици от въоръжаването на гражданите.
Исак и Глеб написаха писмата и получиха без обсъждане подписа на председателя. Константин състави списък на профсъюзните водачи във фабриките и започна да им праща съобщения. Виктор отиде да организира железничарите.
Комитетът подхвана спор по текста на писмото до съседните градове. Григорий се изниза. Постигна каквото искаше. Защитата на Петроград и на революцията вече беше в ход. И за нея отговаряха болшевиките.
Сега му бяха необходими достоверни сведения за местонахождението на контрареволюционната армия. Наистина ли имаше войски, които приближават южните покрайнини на Петроград? Ако беше така, то с тях трябваше да се разправят по-скоро, отколкото Комитетът за борба беше в състояние да го стори.
Той се отправи от института Смолни през моста към казармата на своя полк. Тук завари войниците, които вече се готвеха за сражение с метежниците на Корнилов. Взе бронирана кола, шофьор и трима верни на революцията войници и се отправи в южна посока през града.
В притъмняващия есенен следобед те криволичеха из южните покрайнини в търсене на нападащата армия. След няколко безплодни часа, Григорий реши, че има голяма вероятност докладите за придвижването на Корнилов да са били преувеличени. Във всеки случай, имаше вероятност да се натъкне само на някой преден отряд. Дори и така, важно беше този авангард да бъде спрян и Григорий продължи търсенето.